Ресвератролът – дълголетие или мит

Става дума за удивителния на пръв поглед феномен, установен многократно върху опитни животни, според който при 30-40% намаление на нормалния калориен прием за дадения вид се наблюдава забавяне на стареенето на организма, намаление на честотата на заболяванията, свързани с напредването на възрастта, и... удължаване на живота.

В навечерието на второто хилядолетие професорът по биология от Масачузетския технологичен институт в САЩ Леонард Гуаренте публикува сензационна статия, в която се твърди, че при т.нар. нискокалоричен стрес (и при достатъчно постъпление на важните биологично активни компоненти – витамини, минерали, незаменими аминокиселини, както и на основните хранителни вещества – въглехидрати, белтъчини и липиди) в организма се „отключват” гени, които отговарят за синтеза на особени белтъци, получили странното и тайнствено наименование сиртуини. Те активират ензими, които поемат охраната на наследствената информация, съдържаща се в ДНК, предпазват клетките от дегенеративни изменения, по удивителен начин активизират клетъчната енергетика и по същество подмладяват и удължават живота на организма. Иначе казано, в условията на „гладния” стрес организмът мобилизира неподозиран, „дремещ” жизнен ресурс с една-единствена цел – да оцелее и да запази вида в критичната ситуация. В извечната гонитба за здраве, красота и дълголетие светът, очаквано, лудна по „гладната” диета. В резултат – кой усука стомах, кой сплете черва, а някои дори успяха да зърнат онази с косата... В плен на познатата сентенция „Колкото повече, толкова повече” мнозина решиха, че колкото повече гладуват, толкова по-значим ще е ефектът. Да, ама не...

Няколко години по-късно – през 2003-та, ученикът на професор Гуаренте – Дейвид Синклер, хвърли истинска бомба в научните среди с публикацията си, в която твърди, че ресвератролът (природен полифенол, открит през 1939 г. в бялата чемерика от японеца Такамата) увеличава цели 13 пъти активността на тайнствения сиртуин SIRT 1 – ключа към младостта, здравето и дълголетието у човека. Всъщност на ресвератрола тази допълнителна слава му дойде малко в повече, тъй като вече десет години той буквално се къпеше в нея.

Няколко думи за ресвератрола. Това е природно биологично активно вещество, отнасяно към групата съединения с названието полифенолни фитоалексини, които някои растения синтезират за борба със стреса – неблагоприятни въздействия на околната среда (суша, UV лъчи), действие на патогени като бактерии и гъби и т.н. По същество той е своеобразен антибиотик, с който те се защитават, за да оцелеят в критичните условия. Най-високо съдържание на това вещество е установено в Акай бери – плода на палма, която расте в горите на Амазония. През 1976 г. ресвератрол беше открит в гроздовата ципа, а през 1992 г. – и във виното, където неговото съдържание е от 5 до 20 mg/l. Доказа се, че в червеното вино има около десет пъти повече ресвератрол, отколкото в бялото. Най-високо е неговото съдържание в сортовете „Пино ноар”, „Каберне Совиньон” и „Мерло”. Най-богати на ресвератрол са бургундските и чилийските вина. Той е сравнително рядко вещество – може да се открие още в боровинките, черниците, фъстъчените люспи, боровата кора и т.н.