Вредите от тютюнопушенето в цифри

Тютюневият дим е съставен от хиляди химически вещества, които могат да доведат до увреждане на всяка част от човешкия организъм – голям процент от тези вещества са много токсични: някои поразяват кръвоносните съдове, други причиняват рак.

Съдържащият се в тютюна никотин предизвиква при по-голяма част от пушачите висока степен на зависимост – приема се, че тя е толкова силна, колкото тази, причинена от хероина. Това превръща тютюна в най-често употребявания и единствения напълно легален и свободно продаван наркотик. Употребата на тютюневи изделия причинява увреждания не само на пушачите, но и на всички хора, изложени на тютюневия дим.

Когато тютюнът се приема чрез пушене, към въздействието на никотина се добавят и хиляди освобождаващи се при горене токсични вещества. Световната здравна организация и Международната агенция за изследване на рака класифицират тютюневия дим като канцероген клас А за човека – такъв, при който няма безопасно минимално ниво на излагане на въздействие.

Горящата цигара освобождава над 7000 газообразни съставки и частици под влияние на високата температура, които предизвикват рак, болестни мутации или увреждане на плода; дразнят дихателните пътища, вредят на репродукцията и растежа. С най-вредно въздействие върху човешкия организъм са въглеродният монооксид и катраните.

Близо 13 милиона души в 27-те държави на Европейския съюз страдат от едно или няколко заболявания, свързани с тютюнопушенето. Ето и най-честите болести, предизвикани от тютюнопушенето:

Сърдечно съдовата система: Изпушването на всяка цигара ускорява сърдечната дейност с около 20 удара в минута, което изтощава сърцето и води до повишаване на кръвното налягане с 20 до 40%. Нараства рискът от инфаркт и инсулт.

Дихателната система: С цигарения дим в белите дробове навлизат много токсични вещества, които могат да доведат до остър и хроничен бронхит и други инфекции на долните дихателни пътища, бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест.

Ракови заболявания: Тютюневият дим съдържа около 69 канцерогена, което увеличава риска от развитие на ракови заболявания с различно локализиране: бял дроб, бронхи, трахея, устна кухина, хранопровод, стомах, дванадесетопръстник, черен дроб, панкреас, бъбреци, пикочен мехур, шийка на матката,както и рак на кръвта.

Половата система: Тютюнопушенето води до по-голям риск от импотентност и намалена репродуктивна способност при мъжете, до по-голяма честота на менструални смущения, безплодие, преждевременно раждане, аборти и по-ранен климактериум при жените. При тютюнопушене по време на бременност или кърмене токсичните вещества преминават в плода или кърмата.

Освен тези заболявания тютюнопушенето има негативно въздействие върху:

- Нервната система, като спомага за отслабване на паметта, влошаване на слуха и зрението, развитие на катаракта;

- Храносмилателната система: възпаление на венците, неприятен дъх, повишен риск от хроничен гастрит, язва

- Опорно-двигателния апарат: остеопороза, фрактури на бедрената кост;

- Кожата: състаряване на кожата и поява на ранни бръчки;

- Ендокринната система: под въздействието на никотина надбъбречните жлези отделят голямо количество адреналин в кръвта, което води до повишаване на кръвното налягане, учестяване на сърдечната дейност, увеличаване на кръвната захар, извличане на калций от костите и т.н.

Проучванията показват следните резултати за вредата от тютюневия дим при пасивните пушачи: В сравнение с непушачите, които не са изложени на тютюнев дим, здравният риск при пасивните пушачи нараства 2 пъти за сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания; 2 до 3,5 пъти за онкологични заболявания; 2 пъти за белодробни заболявания.

Особено опасно е тютюнопушенето у дома, защото ако в кафенето прекарваме например 1 час, то в домовете си живеем постоянно. По данни на Евробарометър през 2009 г. тютюнопушене се осъществява в повече от половината български домове.

Особено голяма е вредата от тютюневия дим за децата пасивни пушачи. Според Световната здравна организация около 1/2 от всички деца в света са пасивни пушачи. Някои от възможните последици за детския организъм са: негативно въздействие върху двигателната система, понижени съпротивителни сили на организма; 10-15 пъти по-чести боледувания от белодробни инфекции; 35 % по-висок риск от заболявания на средното ухо и 50 % по-висок риск от бронхиална астма.

Това са само част от негативните здравословни последици върху децата пасивни пушачи. Освен тях рискът от редица болести, засягащи възрастните, като ракови заболявания и остеопороза, се залага още в детството. Рискът за здравето на децата пасивни пушачи е четири пъти по-висок в сравнение с възрастните пасивни пушачи.



бутони за социални мрежи