За пликчетата и природата

В края на ХІХ век Ханс фон Пехман случайно открива на дъното на епруветка утайка, подобна на восък.

Немският учен дори не е подозирал, че странната субстанция ще бъде наречена полиетилен и ще стане най-разпространеният и противоречив материал, създаден от човека. Подобно на бъдещите планини от пликчета, изобретението на немеца било надлежно погребано, за да се възроди през 1935 г. в лабораторията на Ерик Фосет и Реджиналд Гибсън от химическия тръст ICI. Една сутрин те решили да експериментират с газове под високо налягане и забелязали, че един от възлите на агрегата изглежда, като че ли  е обвит в парафинова смазка. Само след две години в ICI са създадени мощности за промишлено производство на полиетилен, малко по-късно използван за телефонните кабели, тепърва тръгнали да опасват земното кълбо.

По време на Втората световна война полиетиленът е в апогея си, боготворят го като изключително важен компонент за производство на радари. И чак когато на световната шопинг сцена изгряват британските супермаркети, странната утайка на Пехман влиза в масова употреба. И до момента тези магазини търпят упреци за зелената светлина, която дават на полиетилена.

Истината е, че този материал в недалечното минало се е смятал за велико благо. Хранителната промишленост триумфира с евтината, удобна, хигиенична и лека опаковка. В тази си роля полиетиленът не предизвика у българина бурна еуфория, но задграничните шарени пликове, заедно с други атрибути на капитализма, го докарваха до състояние, силно различаващо се от благородната завист. Лъскавата идеологическа провокация служеше еднакво добре и за подарък, и за подкуп. Срещу две рекламни пликчета войниците можеха да откачат поне ден градска отпуска.

Днес годишнините от създаването на полиетилена не се отбелязват с фойерверки, а еколозите получават гърч само при споменаването му. В края на ХХ век светът се оказа на ръба на полиетиленова катастрофа. Пликчетата кротко и незабележимо се намърдаха в общественото кръвообращение и подобно на тромб поставиха околната среда в прединфарктна ситуация. Появиха се и първите нелицеприятни цифри: годишно светът произвежда средно 13 млрд. пликчета. Само Великобритания се класира с 1,6 млн. тона полиетилен от двата основни вида – мек и твърд. Но по-стресиращ е следният факт: пликчето се използва 20 минути, а се разгражда за стотици години. Явно, изобретението на Пехман дълго няма да бъде забравено.



бутони за социални мрежи