Модерното „био”

Биохраните не са само за богати
Щандовете на около 220 магазина се зареждат с биохрани, но повечето са с чужди марки. Нерядък парадокс – изнасяме ги като суровина и после се връщат тук с двойни или тройни цени, а българите казват - биохраните са само за богати. Италианските или немските потребители ядат хляб от лимец (дива пшеница), а тук има само една фурна, която го прави.

Последната брънка от веригата – търговецът, има отговорността да не плаши купувачите с прекалено надути цени. При производителите продукцията не се оскъпява чак толкова много като себестойност. При зеленчуците цената е по-висока, защото често се изисква ръчен труд, но реално биозеленчуците не трябва да са с повече от 20 до 50% по-скъпи от обикновените.
И в Европа разликите в цените като цяло между био- и конвенционалните храни се движат в границите 20-30%. При месото може да стигне понякога и до 100%.

Пак според маркетинговото проучване – ако цената на биопродуктите е с 20-30% по-висока, 60% от потребителите в големите градове ще се ориентират към тях. Но ако е между 30 и 50% по-висока – купувачите вече стават само 10-20%. Има търговци, които наистина слагат цени, нямащи никакво оправдание. Например според Браншовия пчеларски съюз цената на килограм биомед на пазара трябва да е 12-14 лв. Бърз поглед по щандовете установява, че е почти двойно по-висока.

Пътят до трапезата
У нас и биопроизводството, и предлагането са много хаотични. Ако напишете „биопродукти” в Гугъл, ще излязат 30-40 страници. Онлайн търговията се разрасна неимоверно, продавачите никнат като гъби, активизира се и търсенето. Организират се групи – най-вече от млади семейства в големите градове, които си купуват директно от фермите продукти. Това е едно възможно, но частично решение.

В същото време всеки търговец, дистрибутор си търси и намира сам продуктите. Има крещяща нужда от поне една централизирана борса за биопродукти, което и ще ги поевтини значително, но е необходима помощ от държавата за създаването на физическа и на електронна борса.

Преди 2 години специално проучване показа, че българите търсят на биощандовете основно пресни плодове и зеленчуци, хляб, млечни произведения. Но за производителя е по-просто да се добере до чуждия пазар. Търговците от своя страна, виждайки какъв асортимент се търси, го внасят, тъй като това е по-лесно. Въпросът кой е ощетен е риторичен.

 

бутони за социални мрежи