Да перем природосъобразно

Досегашните препарати са готови смеси, а модулните системи предлагат поотделно основен перилен препарат, омекотител на водата и избелващи вещества. Всеки от модулите се дозира и добавя независимо един от друг в зависимост от степента на замърсяване, твърдостта на водата и наличието на упорити петна. По този начин при пране с мека вода може да се спести употребата на омекотител, а белина да се добавя само при нужда.

Препарати с двойни системи са тези, подходящи за всякаква температура и компактните прахове специално за цветно пране. Тези, изпиращи при всяка температура, са най-подходящи предимно за бяло, силно замърсено пране. Освен активните почистващи съставки те съдържат неутрализатори на твърдостта на водата и белина. Праховете за цветно пране са без белина, но могат да съдържат допълнителни компоненти за защита на цветовете.

Те обаче не са подходящи за вълна и коприна. За капризните материи си има отделно направление препарати с ензими, предпазващи влакната. Добрата новина е, че днес на пазара се предлагат суперкомпактни перилни препарати за всяко едно от споменатите направления. Така с по-малка доза да получаваме същите добри резултати, като се грижим и за природата.
На няколко пъти стана дума, че е важно да съобразим твърдостта на водата. Но какво всъщност имат предвид специалистите, когато говорят за твърда и мека вода?

„Твърдостта се определя с класическия метод на аналитичната химия. Измерва се в dH (немски градус). Има два вида твърдост на водата – обща и карбонатна. Общата се определя от всички разтворени в нея соли, а карбонатната – само от количеството разтворени във водата калциеви и магнезиеви карбонатни соли. Вода, която е с обща твърдост 0-6 dH, се смята за мека, до 17 dH – средно твърда, и над 18 dH - за много твърда”, разясни събеседничката ни. В София водата е с твърдост от 0 до 6 немски градуса, което я определя като мека.

Отстраняването на петна не се дължи само на ПАВ (повърхностно активните вещества). Добавят се и ензими. Днешните препарати са немислими без тях, които въпреки малкото си количество значително увеличават почистващия ефект, и то при ниска температура. Голяма част от ензимите се произвеждат с помощта на генни технологии.

„Най-често срещаните ензими са протеазите, които разграждат белтъците и премахват петна от кръв, трева, яйца, мляко, какао, сос от печено. Липазите разграждат мазнините. Амилазите – скорбялата и съответно замърсявания от шоколад, картофи, макарони, ориз. Целулазите пък отстраняват мъхчета и възелчета от памучни влакна, като премахват мръсотията, която те съдържат”, разказа Мая.



бутони за социални мрежи