Растителните алтернативи на млякото – „за” и „против”

В последните години упорито си проправя път „еретичното” (все още!) твърдение, подкрепяно с все повече и повече факти и доказателства, че млякото съвсем не е толкова полезно за човека. Основните доводи на противниците на употребата на млякото могат да се резюмират по следния начин. Човекът е единственият бозайник в природата, който консумира млякото на друг бозайник, при това практически до края на живота си. До 3-годишна възраст човешкият организъм синтезира ензима лактаза, необходим за усвояването на млечната захар – лактозата. 

След това при много хора (при африканците почти 100%) той престава да се продуцира, в резултат на което лактозата става плячка на чревните бактерии, които отделят огромен брой токсини. Последните попадат в кръвта, предизвиквайки обща интоксикация на организма. У хората, при които в някаква степен има продукция на лактаза, млечната захар се разгражда до простите захари глюкоза и галактоза. Глюкозата бързо се усвоява от организма, но галактозата се усвоява само от кърмачетата, у които е налице съответният ензим – галактаза. 

В резултат ненужната галактоза се складира на съвсем неподходящи места – под формата на нелицеприятния целулит или в очите, предизвиквайки катаракта. По време на кърменето с майчиното мляко бебето получава ензима ринин, който разгражда млечния белтък и така той се усвоява. След отбиването организмът вече не разполага с него и усвояването на натрапения, чужд за човешкия организъм белтък на друг животински вид става чрез единствения възможен начин – киселинна хидролиза. Това постепенно води до увреждане на стомашната лигавица.

Алтернатива на животинското мляко, която все повече си пробива път на пазара и се радва на нарастващ интерес у потребителите, представляват т.нар. растителни „млека”. Техни по-съществени предимства са по-високото белтъчно и по-ниското съдържание на мазнини, отсъствието на лактоза и холестерол, както и по-малката калоричност в сравнение с кравето мляко например. При това в растителните „млека” съдържанието на вредните наситени мазнини е много по-ниско в сравнение с животинското мляко и те са много по-богати на полезни ненаситени мазнини.

Сред растителните алтернативи най-голяма популярност е придобило соевото „мляко”. Технологията на неговото получаване е твърде проста и с помощта на кухненския блендер тя може да се приложи дори и в домашни условия. За целта се ползват пресни (до една година) соеви семена, които се накисват във вода за няколко часа, пюрират се и се отцеждат, след което получената течност се нагрява за кратко време до температура 135-150 0С. 

При идентично водно съдържание с кравето мляко (88,6%) соевото съдържа с около 50% повече белтъчини (в състава на които участват всички осем незаменими аминокиселини), 24% по-малко мазнини, 16% по-малко въглехидрати, 15 пъти повече желязо и редица важни витамини. То е по-малко калорично от кравето мляко и в него отсъстват лактозата и холестеролът. Съдържанието на пестициди и други селскостопански химикали е десет пъти по-ниско от това в кравето мляко. Соевото „мляко” е ценен източник на лецитин и витамин Е. Предвид неговия състав то се смята за лечебен продукт. 

бутони за социални мрежи