Туберколозата е активна и днес

Туберкулозата, това толкова разпространено заболяване в миналото, днес се среща значително по-рядко.

"Жълтата гостенка" обаче в последните години се завръща, даже и в икономически развитите страни, където се смяташе за почти изчезнала. У нас, според специалисти, завръщането е дори в застрашителни размери. Около датата 24 март – Световния ден за борба с туберкулозата, се отчете, че в световен мащаб болните са над 15 млн. души.

Хроничното инфекциозно заболяване (причинявано от Mycobacterium tuberculosis) обикновено поразява белите дробове, но могат да се засегнат и кожата, бъбреците, червата, мозъкът и лимфните възли. Обичайните прояви са продължително съществуваща кашлица с възможен кръвохрак (хемоптиза), температура, общо неразположение и др.

Заболяването е описано още от Хипократ през V в. пр.Хр., когато симптомите са били свързани с отпадналост и намаляване на теглото. Първоначално болестта се е свързвала с наследствено предразположение и е била известна под името "охтика". Едва през VIII в. учените стигат до извода, че болестта се разпространява чрез заразяване. За да се стигне до 24 март 1882 г., когато германският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал туберкулозния микобактерий, наречен в негова чест бацил на Кох. Това окончателно доказва инфекциозния характер на заболяването.

Недохранването и лошите хигиенни навици са външни фактори, които имат важно значение за възникването и разпространението на инфекциозното заболяване. Болният от туберкулоза пренася инфекцията, която се разпространява най-често при вдишване на микобактериите при кихане, кашлица или обикновен разговор - по въздушно-капков път. Понякога източник на заразата могат да бъдат болни животни (крави, свине, птици и др.) или техните продукти (мляко, месо, яйца).

Лечението изисква продължително приемане на няколко вида противотуберкулозни лекарства, които се прилагат едновременно с цел да се намали рискът от развитие на устойчивост.

Имунизацията е едно от най-активните средства срещу болестта. Ваксината против туберкулоза, популярна като БЦЖ, е открита от френските учени Калмет и Гарен в института "Пастьор". Прилага се за първи път на хора през 1921 г., а в България се въвежда като задължителна през 1951 г.