Змийските ухапвания бързо се овладяват

Змийските ухапвания зачестяват в периода от април до октомври. За щастие, в България няма силно отровни тропически представители на тези влечуги. В световен мащаб са познати около 300 вида, като опасните са около 120. Отровните змии у нас са 4 вида, като най-разпространени са усойницата и пепелянката

През миналата година за целия период през нашето отделение са преминали около 10 пациенти, но тогава не е имало такава честота, както през последните дни. 

Усойницата се среща в планински региони, докато пепелянката обитава и равнинни терени.
Пепелянката напада без ефекта на самозащита и това става предимно в края на деня, затова и ухапванията са най-вече в задната част на тялото. Обикновено в началото на деня влечугото се крие, но когато се активизира от топлината, напада. Усойницата става агресивна единствено при самозащита. Затова, когато се посещават паркове, планини или други местности, е добре да се носят дълги панталони, обувки тип кубинки, който да предпазят крака от ухапване, а ако се работи на открито, ръкавиците са задължителни.

По принцип няма разлика по вида на ухапването на двете змии, но при пепелянката на мястото се забелязват две червени точки на разстояние от 0,5 см. Пепелянката има два подвижни зъба, това не означава, че винаги, когато хапе, пуска отровата от тях, но пациентът се третира като ухапан.
Най-силна е отровата им през юли и август, когато и температурите са по-високи. Най-опасно е, ако ухапването е в областта на лицето и главата, въпреки че то също е рядко, защото се появява оток и може да се стигне до задушаване.

30-40 минути е времето на действие на отровата

и е достатъчно, за да се потърси лекарска помощ. На мястото на ухапването обикновено се появява пареща болка, развива се оток, който обхваща крайника, но може да се появят и общотоксичните прояви, като отпадналост, гадене световъртеж, изтръпване. Важно е пострадалият и придружителите му да не изпадат в паника, защото тя вреди повече от самото ухапване. Понякога всичките тези симптоми на треперене и изпотяване се дължат на безпокойството и покачения адреналин.

Когато се установи, че става въпрос за змийско ухапване, крайникът трябва да се обездвижи, а пострадалият да се постарае да извършва максимално малко движения. Добре е и, ако пострадалият е в съзнание, да пие течности, защото чрез диурезата се отделя и отровата от кръвта. Задължително е да се организира транспортирането на пострадалия до здравно заведение, защото, каквито и да са действията на околните, те могат да доведат до инфекция и други рискове.

Най-добре е ухапаното място да се измие обилно със студена вода

а ако има възможност, да се постави студен компрес или лед, защото намалява разпространяването на отровата и локализира частично действието й. В никакъв случай не трябва да се прибягва до рязане на раната с ножове или други подръчни остри предмети, защото може да се стигне до инфекция. Изсмукването на отровата от ухапаното място също не е препоръчително, защото така отровата може да усили действието си върху пострадалия, а ако това се направи от придружител, не се знае дали той няма рана в устата или развалени зъби, и също да пострада. Част от отровата може да се отстрани и с кърпа, като леко се избърше, но в никакъв случай не бива да се стиска и изцежда раната. Спорен е и въпросът за стягащата превръзка над мястото на ухапването. Турникетът е опасен, когато се държи повече време, защото има опасност от некроза на тъканите независимо от това дали има ухапване и особено ако е топло времето.

Една стягаща превръзка за половин час може да доведе до тотално спиране на кръвоотока и да увреди тъканите. Все пак има ефект на намаляване на разпространението на отровата, затова, ако раната е в областта на подбедрицата, може да се наложи стягаща превръзка, като тя се поставя над коляното и се разхлабва за пет минути на всеки половин час. Същото е и ако ухапването е локализирано в областта на ръката и пръстите, като тук турникетът може да се постави над лакътя и да се отпуска също през половин час.

Ако няма възможност да се направи тази стягаща превръзка, тя не е задължителна, защото някои я отричат. Когато пациентът е в медицинско заведение, раната може да се стегне, но в рамките на 15 минути, докато раната се обработи хирургически.
Змийските ухапвания се овладяват изключително бързо, като най-продължителен остава отокът около мястото на ухапаното, който се разпространява бързо.

Отровата на влечугите може и да лекува

Змийската отрова се използва като лечебно средство от 16 век. Това, което в голяма концентрация при едно ухапване е вредно, в намалени количества може да бъде и полезно: змийската отрова, приложена целенасочено – по-точно молекулите на отделните съставки – могат да се използват при лечение на високо кръвно налягане и като антикоагулант.

Отровата не пепелянката (Vipera Lebetina) притежава изразено обезболяващо, антиспастично и противосъсираващо действие. Съдържащите се в нея вещества оказват разсейващо действие върху инфилтратите, гранулемите, белезите (постатрамватични, след изгаряне, постоперационни) и подобряват кръвообращението.

От змийската отрова се изработват медикаменти например за лекуване на хемофилия (болест, при която кръвта силно се съсирва). Използва се и при лекуване на неврологии, радикулити и ишиаси. Съществуват и специални лабораторни за събиране на змийска отрова. Най-голяма е тази в Сан Паоло. У нас такава лаборатория има в София.

Д-р Йоханес Eбле oт института за Физиологична химия и патобиохимия на Вестфалския университет в Мюнстер е открил, че отровата на влечугите би могла да предотврати разпространението на раковите клетки.