Болести на половата система

С настъпване на пубертета половите хормони рязко се повишават в кръвта, което е определящо за развитието на сексуалността както във физически, така и в психически аспект. Все по-рано започва и практикуването на секс, което освен огромно удоволствие, може да доведе и до неприятни последствия.

Начинът на живот определя по-честите сексуални контакти между хората, а с това и по-голямата честота и разпространение на полово предаваните (венерически) болести.

Те се предават при пряк контакт между телата на партньорите както и между кожа и лигавици. Заразяването по-рядко може да стане при кръвопреливане, хирургични манипулации, инжекции.

Половите инфекции засягат най-активната част от обществото, а именно младите. С времето стават по-трудни за диагноза и по-упорити за лечение, а някои от тях са и доста опасни, защото водят до стерилитет, увреждания на новороденото, рак на шийката на матката. Понякога единият от партньорите е заразен без да знае това и въпреки желанието си да предпази другия той му предава инфекцията.

За да може да се реагира бързо при някоя инфекция, всеки трябва да познава тялото си и да има основни познания за някои общи на полово предаваните болести симптоми.

Симптоми при венерическите болести

Съществуват някои общи симптоми, характерни за венерическите болести. Най-често това са промените в уретралния и влагалищния секрет, както и появата на генитални ранички.

При такава ситуация трябва да се потърси помощта на специалист (уролог, гинеколог, дерматолог) и да бъдат прекратени всякакви интимни контакти. В мнозинството от случаите, когато единият партньор е заразен, лечението трябва да се приложи и на двамата партньори.

Хламидийни инфекции

Най-често срещаната полово предавана инфекция е хламидиозата. Освен мъже и жени в полова активност, може да засегне и новородени.

Причинителят е Chlamidia trachomatis, който е микроорганизъм, заемащ междинно място между вирусите и бактериите, живеещ вътреклетъчно.

И при двата пола хламидиите атакуват цялата пикочопроводна система - уретра, тестиси и др. Най-често заболяването протича като остър уретрит (възпаление на уретрата). Придружено е с необичайно течение, което бива гнойно, сивкаво на цвят, а при разраняване на лигавицата и кърваво. Появяват се болки, парене, смущения при уриниране и по време на полов акт.

Вследствие на инфекцията се засяга простатата (хламидиен простатит), семенните канали, надсеменикът (епидидимит) и може да причини сраствания, които да доведат до стерилитет.

При някои жени инфекцията протича безсимптомно, но оставя тежки последствия - цервицит (възпаление на шийката на матката) със силно гнойно течение, салпингит (възпаление на маточните тръби) и тазово-възпалително заболяване. Най-честият симптом е появата на необичайно влагалищно течение и леко кървене при полов акт.

При нелекуване заболяването може да засегне ставите и очите. При новородените инфекцията се предава от заразена майка и уврежда очите, гърлото, белите дробове.

Диагнозата се поставя чрез микробиологично изследване на влагалищен и цервикален секрет при жената и уретрален при мъжа.