Синът ми имаше 4 пъти диагноза скарлатина

Бих искала да участвам в конкурса „Истории за здравето с щастлив край” с историята на моето седемгодишно „скарлатинче”, която надявам се вече наистина има КРАЙ. В продължение на 4 години моят син беше диагностициран 4 пъти със „скарлатина”.

Първият път - юни 2006 година. Тогава изкара болестта „по учебник”, т.е. с всички нейни симптоми – висока и трудно сваляща се температура, огнено червено, болезнено гърло, кашлица, подути и болезнени сливици, зачервено лице, червен език, загуба на апетит, обрив, който обхвана цялото тяло и т.н. Гърлен секрет не беше взет, защото се разболя в съботен ден, а трябваше да незабавно да почнем антибиотик.

Детето се оправи и ние продължихме живота си нормално.
До един петъчен ден през март 2008 година, когато до болка познатият ми обрив по слабините провали планираното ни пътуване. Знаех, че скарлатината „повтаря” и не се учудих, че синът ми може пак да е болен. Гърлен секрет, който да потвърди бета-хемолитичния стрептокок нямаше - беше петък, късен следобед и нямаше закога да чакаме, но все пак диагнозата беше „СКАРЛАТИНА”.

Естествено, веднага почнахме антибиотика, заради сериозните усложнения, които нелекуваната скарлатина може да причини. И по този начин влязохме в поредната си десетдневна карантина.

Дотук, би казал, някой всичко е долу-горе нормално. Нормално, но само след 30 дена – на 22 април по обрива на слабините разбрах, че нещо става. Гърленият секрет се оказа положителен на бета-хемолитичен стрептокок. Диагнозата – „СКАРЛАТИНА”. И изтърканата схема – ЗИНАТ,  10 ДЕНА, КАРАНТИНА. Детето пропусна пролетното тържество в градината, за което се готвеше и т.н., и т.н......... не ми се връща.

В онзи период вече почнах сериозно да се съмнявам относно лечението, което се провеждаше. Още повече, че бях направила грешка да изчета всичката налична в интернет информация за СКАРЛАТИНАТА и бях истински уплашена. Почнах да търся и друго решение. Отрих алтернатива  в хомеопатията и фитотерапията чрез форума на д-р Атанас Михайлов-хомеопат в „Часът на мама”.

Така разбрах, че за да се бори с бактериите, на организма му трябва силен имунитет. И профилактика. Тогава открих: клеевата тинктура, Септилин-а, Тонзилотрен-а, сребърната вода, стрептококцинум-а 15 СН, тинктурата от арника, изварения компрес. Почнах паралелно с приема на антибиотика профилактика с горепосочените неща. В продължение на цяла година след това имах изключително здраво дете – изкара всичко на всичко 1 ротавирусна инфекция, при това леко.

6 април 2009 г.  - отново само при вида на обрива по слабините, които видях по време на къпане, всичко в мене изстина. Реших, че не може да е истина. И пак да сме със скарлатина. Уви, гърленият секрет беше на друго мнение. Пак антибиотик, пак 10 дена, и пак карантина......
Започнах незабавно и с профилактиката с природните средства като поисках консултация с инфекционист и микробиолог. Така разбрах за изследването АСТ-титър.

За това, че шега със стрептокока не бива, че едно време децата с чести стрептококови инфекции са били диспансеризирани и са следени в продължение на 3 години за симптоми и т.н. В същото време давах антибиотика и  сърцето ми се свиваше, че си тровя детето, защото освен обриви, нямаше нито един друг симптом – може би само червеното гърло. Усещах инстинктивно, че има нещо, което не е както трябва и послушах микробиоложката да правим АСТ на 3 месеца.

Последваха 3 отрицателни АСТ изследвания. От април`09, от май`09 и от октомври`09. Всичко беше наред и аз - спокойна до 28 ноември 2009 г. – събота. Този ден сутринта синът ми се оплака, че го боли гърло. Вече знаех какво ще последва. Макар да нямаше още обриви. Почнах веднага с гаргара на гърлото с Арника и Енгистол за имунната система. На другата сутрин вече имаше обрив.

 В този момент, това, което беше само желание предния ден, се превърна в убеждение. Аз знаех, че няма да дам поредния антибиотик на детето ми. И ще търся друг подход и начин да се справим.

Изследвания можехме да пуснем най-рано на следния ден – понеделник. Така и направихме – този път реших да изчакам и да видя какво му е страшното, ако не почнеш веднага АБ.  Гърленият секрет се оказа отрицателен – факт, който отдавам на това, че детето вече беше правило 2 дена гаргарите и спа 1 нощ – около 8 часа с изварен компрес на гърлото. АСТ-то , обаче, беше  2 пъти над нормата, а обривът  плъзна към гърдичките. Значи пак имахме проблем.

Изпратиха ни на дерматолог.
По този начин попаднахме на д-р Месечкова, която работи в ДКЦ „Грийнберг” в Младост 2. Освен дерматолог, тя е и лекар-хомеопат. В резултат на прегледа към моето „лечение” от двата дни прибавихме: Фитолака Декандра 9 СН, Меркуриус Солубилис 9 СН и Апис Мелифика 30 СН. Разбира се, минахме и през личната ни лекарка д-р Ваня Китова – педиатър в 25 ДКЦ – Младост 2. Тя застана плътно зад мен и зад решението ми да използвам само хомеопатия този път. И добави, че ще следим детето динамично.

Обривът се разшири и за 4 дена стигна до мишничките. Но ден след началото на хомеопатичното лечение почна да избледнява и спада. Изчисти се около 6 дни след първата му поява. Естествено, последва характерното за скарлатината „лющене” на кожата - особено по слабините.

Лечението по този начин продължи общо около 10 дена, като накрая детето остана само на Енгистол. В края на декември направихме първото контролно изследване – на обикновена урина. Важно беше да няма белтък или завишен билирубин. Изследването беше повече от отлично. В началото на януари нямах търпение да видим ПКК, стерилната урина и АСТ-то как са. ПКК беше напълно в норма и най-вече С-реактивния протеин. Стерилната урина чиста и АСТ-то напълно в норма, т.е. под 200 IU.

ЗНАЧИ МОЖЕЛО?!?! СТРЕПТОКОКОВА ИНФЕКЦИЯ БЕЗ АБ!!!!

Истината е, че уплахата и притесненията от предните години толкова ми тежат, че не мога да се зарадвам все още на това, което постигнахме. Истината е, че ме е яд за всичките АБ, които синът ми изпи.Истината е, че не съм сигурна, че детето беше със скарлатина всичките 4 пъти като последните 3 от тях имаше като симптоми само зачервено гърло и обриви. Но голямата истината е, че трябва да благодаря на 3-ма лекари:

1. Д-р Атанас Михайлов – хомеопат – за вярата, която ми е вдъхнал, че няма нищо страшно и фатално в повечето детски болести.
2. Д-р Месечкова – дерматолог и хомеопат – за това, че ми даде спокойствието, от което имах нужда, когато взех решението, че ще лекувам детето си без АБ.
3. Д-р Ваня Китова – педиатър – за това, че застана плътно зад мене и ме подкрепи като лекар и като човек. За това, че винаги се отзовава на моите телефонни обаждания и помага дори през почивните си дни. За това, че никога не е отказала да ми даде направление.

Пазя всички изследвания, които имам, при мене, вкл. и 3 кардиограми, правени след края на лечението с антибиотик.

 Съзнавам, че тази история е написана доста лаишки от медицинска гледна точка, но аз все пак съм просто един уплашен доскоро родител. Не агитирам никого ЗА/ПРОТИВ антибиотиците. Всеки сам си взема решенията. И си носи последствията. Дано моето последствие от тази история е един щастлив край на горната история.

Анелия Донева