Четете за здраве

Моят разказ е за годините, когато единственият популярен източник на знания за здравето беше месечното списание „Здраве”. Спомням си, че доста от моите приятелки гледаха с насмешка на това  „пенсионерско” четиво. Благодарение на него обаче аз спасих детето си. ... Синът ми не беше навършил още година. Здраво, добре развиващо се бебе, гледано по всички правила на нашумялата книга на д-р Спок.

Една нощ около 2 часа внезапно, без никакви признаци, започна да се дави от силна кашлица с рязък, дрезгав звук. Виждахме, че се влошава и че му е трудно да диша, като в същото време е много уплашен. Усещаше, че и ние с баща му сме в паника, прехвърляме го от ръце на ръце...

И как да не изпаднеш в паника – посред нощ, в краен софийски квартал, с все по-трудно дишащо дете.  Тогава... от паметта ми изплува написаното в голяма статия от сп. „Здраве”, озаглавена „Псевдокруп при децата”.

Никога не бих предположила, че съм запомнила толкова много детайли – какви са признаците, кога се появяват, какво да се направи незабавно, опасността за детето... Спомних си, че ставаше дума за бърз оток на ларинкса, който постепенно стеснява пътя на въздуха и може да причини задушаване.

Веднага да се направи топла вана, да се осигури влажен въздух /инхалация или изнасяне навън/, калций... и максимално бързо лекарска помощ.

Нямаше време да източвам горещата вода до седмия етаж през нощта, за инхалация също... Докато будехме  съседите да ни откарат до болницата, дадох на детето сандостен калций /имахме в къщи заради по-голямото дете/ и го държах на балкона – за късмет, беше през пролетта и въздухът беше доста влажен.

Ефектът беше незабавен, получи се, макар и леко, облекчение на „лаещата” кашлица /така бе описана в статията/.  Когато отидохме в ИСУЛ, в специализираното отделение, разказах какво съм направила, след като е започнал пристъпът.  Откъде знаехте, че е псевдокруп? – попита лекарят, докато попълваше документите за постъпване за наблюдение в болницата и изобщо не скри изумлението си от моя отговор: „Прочетох в сп. „Здраве”.

Споделям това, за да изразя убеждението си, че елементарните здравни познания и култура са повече от необходими за модерния човек -  така, както нашите баби са имали немалки познания за болестите и лечението им според „базата данни” на народната медицина.

В сравнение с тях сме толкова облагодетелствани! – книжарниците са пълни с книги за здравето и здравословния живот, безкрайните информационни масиви  на интернет пространството са несравнимо улеснение.

Така че днес повече от всякога можем на достъпен, разбираем език да научим повече за здравето – казват, че то може и да не е най-важното, но без него нищо не е важно...  

Добринка Стоицова

/Текстът е от конкурса на health.bg "Разкази за здравето с щастлив край"/