За тези велики хора – лекарите

От малка боледувах много - ревматизъм, пиалит, и постоянно лежах в болници, а най-лошото беше, че на 7 години ми откриха вроден сърдечен порок – междупредсърден дефект на сърцето.

Има една лекарка в нашия град д-р Младенова, която непрекъснато се грижеше за мен, за което никога няма да я забравя и вечно ще й бъда благодарна.

Завърших гимназия, бях приета да уча за медицинска сестра, но живота поднася непредвидими изненади.

На 14 септември 1968 г. с капачка от лимонада си ударих лявото око и ослепях напълно с него. Лежах 2 месеца в болницата, защото имаше опасност и да го загубя, но пак лекарите ми помогнаха и го спасиха.

С мечтата ми да стана медицинска сестра се простих. Влюбих се и момчето, което обичах ми предложи да се оженим, но пак имаше препятствие - лекарите ме бяха предупредили, че с този порок не трябва да раждам деца.Трябвало да се оперирам и да ми премахнат дефекта на сърцето. Но това бяха 70-те години и аз не бях чувала даже за такава операция. Баща ми ме заведе в София при един наш близък лекар във ВМА.

Правиха ми 2 пъти катетеризации през крака и през ръката и заключението беше –операция с изкуственно „сърце-бял дроб”. Никога няма да забравя борбата, която водих 5 месеца със себе си, да се оперирам и да мога да живея нормално или така да живея цял живот и да нямам деца, а бях на 20 години - реших и заминах отново в София.

Чаках там 2 месеца да ми набавят кръв за операцията. И така на 2-ри юни 1970 година бях оперирана от проф. Кръстинов, проф. Станчев /за съжеление те вече не са между живите/ и д-р Милев.

Операцията беше направена с изкуствено „сърце-бял дроб” и продължи 7 часа, но благодарение на големия професионализъм на лекарите дефектът на сърцето ми беше отстранен.

Никога няма да забравя думите на д-р Милев /сега сигурно е вече професор/: „Ако си момче можеш да отидеш в казармата, а сега вече и можеш да раждаш”.

Радостта ми беше огромна. Когато се върнах в нашия град всички ме гледаха някак странно и се държаха с мен като с болна, но аз знаех, че вече нищо ми няма и бях щастлива.

През октомври същата година се омъжих за моя приятел, а през юли следващата година родих чудесна дъщеря, но в София, тъй като лекарите в моя град се страхуваха да раждам при тях.

След 4 години родих и сина си също в София. Някои от близките ми казваха как може да раждаш второ дете та с тази операция може да останат сирачета, но аз вярвах на думите на лекарите, че вече съм здрава. Никога няма да ги забравя.

Животът ми продължаваше нормално работех, грижех се за семейството си. Когато бях на 50 години ми откриха миома и трябваше да ме оперират. И тази операция преживях.

Най-страшното беше, когато преди 4 години при профилактичен преглед  д-р Григорова – много добра ренгеноложка, ми откри аневризъм на коремната аорта.

Заминах пак за София във Военно медицинска академия, направиха ми необходимите изследвания, но за жалост отказаха да ме оперират, тъй като нямали необходимата техника.

Аневризмата беше 6 см. и беше близо до бъбречните артерии. От там отидох в болница „Света Екатерина”, но и там ми отказаха, пратиха ме в 3-та градска болница при проф. Захариев.

Бях толкова отчаяна, че не повярвах, когато той ми каза, че ще ми направи операцията, и така на 27 февруари 2006 година бях оперирана от знаменития професор Захариев и екипа му.

Операцията беше много тежка, но пак оживях.  Сега съм на 61години, тялото ми е цялото в белези от операциите, почти всички органи в него са докосвани от златните ръце на хирурзите.

Представяте ли си какво е това, полусляпа съм, но все пак съм още жива и то благодарение на тези велики хора  – лекарите.  

Обичам живота и съм благодарна на съдбата си, нищо че съм приживяла толкова много. Благодарна съм на моите родители и им се извинявам за големите грижи, които съм им създавала, защото те все още макар и на 85 години преживяват всичко с мен, а също така и на моето семейство.

Обичам хората, имам много приятели, обичам да пътувам, обичам да бъда сред природата. Имам страхотен дух и никога не съм се отчаяла /нищо, че при операцията ми откриха десекация на аортата/.

Благодаря на Бога за подарените ми прекрасни дни. Благославям всички лекари, които са ме лекували и то безкористно, защото за тия всички мои операции аз не съм заплатила нито лев. Да бъдат благословени ръцете им, които даряват живот и щастие на хората, защото без тях аз нямаше да живея нормален живот, нямаше да имам семейство,  нямаше да имам двете си деца и да се радвам сега на моите прекрасни съкровища  - двете ми внучета.

За мен професията лекар е свята може би, защото съм попадала винаги на добри лекари и хора с големи сърца и когато чуя да ги хулят на мен ми става болно, защото те не заслужават това.

Да си добър хирург това е дар от Бога, а мен винаги съдбата ме е свързвала с  такива и затова ги боготворя. Благодаря Ви мили хора в бели престилки, благодаря ви от  цялото си сърце, целувам Ви ръцете и се прекланям пред Вас!

Това е моята история с щастлив край. Не зная до кога ще бъде така, но все пак аз съм още жива и все още се радвам на живота, а той е прекрасен!

И накрая искам да кажа на всички хора, бъдете винаги добри, не се отчайвайте, когато се разболеете, винаги мислете позитивно, вярвайте на лекарите и се радвайте на  всеки миг от живота си.

Николинка Цветкова, Шумен