Какво беше направено и какво предстои в здравната система?

В пълния текст на отчета се казва:
Правителството започна реформата в системата на здравеопазването. Изработени бяха медицински стандарти по почти всички специалности. Извършена беше актуализация на медицинските стандарти с четири задължителни компонента: брой лекари, показатели за квалификация на лекарите, необходима апаратура и структури и възможност за осигуряване на спешност. На базата на четирите компонента бяха разписани нива на компетентност за отделения и клиники в болниците.

Беше одобрен законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който дава възможност за преструктуриране на болничната система в страната.

За първи път от четири години беше подписан нов Национален рамков договор. С него и с изменението на Закона за здравното осигуряване беше осигурено по-адекватно обезпечаване на здравни услуги за населението, заплащани от НЗОК.

Достъпността и качеството на здравните дейности се подобри с разширяването на пакета с дейности, които се заплащат от НЗОК. Несъвършенствата на подзаконови нормативни актове бяха обсъдени с пациентските организации и медицинските специалисти и бяха отстранени.

Промени бяха направени и в реда за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Осъществиха се редица промени, които да гарантират достъпа на пациенти със спешни състояния до болнична помощ.

Правителството усъвършенства дейността на Изпълнителната агенция по трансплантация като създаде център „Фонд за трансплантация”, който да подпомага български граждани за трансплантация извън страната, когато тя не може да бъде извършена у нас.

С промените в Наредбата за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по позитивния лекарствен списък беше постигната прозрачност и възможност за обжалване на процедурите по включване на лекарствените продукти в реимбурсната листа.

Продължени бяха дейностите по приетите национални програми за ограничаване заболеваемостта и смъртността от социално значими заболявания, свързани с поведенческите фактори на риска и факторите на риска в околната среда. Бяха създадени работни групи за подготвяне на национални програми за борба със сърдечно-съдовите заболявания, диабета, стратегия за борба с рака.
Въведе се свободен достъп за децата до специалисти от извънболничната помощ и започна изпълнението на Националната програма за редки болести (2009 – 2013 г.).
Оптимизирана беше дейността на Националния консултативен съвет по редки болести.

Беше разработен пакет клинични пътеки за долекуване и продължително лечение по основни медицински специалности, а в изготвения законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения се създаде възможност за предоставяне на социални услуги в някои видове лечебни заведения.

С цел засилване на контрола върху качеството и необходимостта на оказваните медицински дейности беше създадена Изпълнителна агенция „Медицински одит”, която за първи път има правото и възможностите да проверява качеството на медицинската дейност на лечебните заведения.
Бяха предприети мерки за ограничаване на неефективното изразходване на средства в системата на здравеопазването.

Преструктуриране на болничната помощ
Одобрена беше Концепция за преструктуриране на болничната помощ, което се наложи поради трайната тенденция към увеличаване през последните няколко години на хоспитализациите /свръх хоспитализации/.

В системата се наблюдава пренаситеност с болнични лечебни заведения за активно лечение, от една страна, а от друга - остър недостиг на структури за долекуване и продължително лечение, както и за рехабилитация. Липсват алтернативни заведения за пациенти, нуждаещи се от по-специфични и продължителни медицински грижи и услуги.

Необходимостта от преструктуриране на системата е отразена в целите и дейностите на Националната здравна стратегия и в програмата на правителството. В тези документи се залага на Националната здравна карта като инструмент за нормализиране на отношенията в различните нива на системата на здравеопазването.

Националната здравна карта ще въведе обективни и съвременни критерии и изисквания за диагностика и лечение във всички нива на системата с цел постигане на по-високо качество в дейността на структурите. Предвижда се картата да е със задължителен характер.
При внедряването на Областните здравни карти трябва да се осигури непрекъсваемост на лечебно-диагностичния процес в лечебните заведения.

Резултатите, които реформата цели, са:

- гарантиран достъп до здравни грижи;
- премахване дисбаланса в териториалното разпределение на лекари и лечебни заведения;
 - намаляване неудовлетвореността на пациентите от системата;
 - ефективно и равномерно разходване на обществен ресурс в здравеопазването;
- повишено качество на медицинското обслужване;
- повишаване качеството на живот на хронично болни пациенти. 

През първата година бяха положени основите за провеждане на политиката за осигуряването на равни права, равнопоставен достъп, равномерно териториално разпределение и високо качество на медицинските услуги.

Дадена беше възможност за комплексен анализ на цялата здравна система – общопрактикуващи лекари, специализирана извънболнична помощ, болнична помощ с нейните разновидности и спешна медицинска помощ. Откри се възможност за създаване на липсващи области в болничното лечение, които с нарастването на хроничните заболявания стават неизбежни – долекуване и продължително лечение, палиативни грижи и грижи по домовете, хосписи.

Положиха се основите за въвеждане на критерии и изисквания за качествена диагностика и лечение с оглед гарантиране качеството на дейността на структурите според медицинските стандарти по специалности.

Правителството осигури финансиране за допълнителни количества лекарства за онкологично болните и за тези с редки болести, което доведе до по-ритмично снабдяване на пациентите с медикаменти.

Създадоха се реални предпоставки за активно участие във вземането на решения на местната власт и на пациентите чрез пациентските организации.
 
Основните цели за втората година на управление са:

- Развитие на процеса на преструктуриране на болничната помощ и реформа на здравната система. Довършване на подготвителната работа около създаването на Националната здравна карта. Практическо въвеждане на структурните промени в болничната и извънболничната помощ.

- Разработване на мерки в областта на снабдяването с лекарства, за обезпечаване лечението на по-голям брой пациенти. Предвижда се облекчаване и по-голяма прозрачност на административните процедури, с цел по-ефективен достъп на пациентите до необходимите им медикаменти.

- Подготовка за въвеждане на „трети стълб” на здравното осигуряване и подготовка за преминаване към финансиране на болничната помощ от клинични пътеки към диагностично-свързани групи.

- Промени в нормативната уредба за подобряване на административното обслужване в Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, регионалните центрове по здравеопазване (РЦЗ) и регионалните инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). Приоритет са и структурните промени в организационните звена, включващо изменения в статута на Националния център по здравна информация, обединяване на РЦЗ и РИОКОЗ, закриване на Националния координационен център, деинституционализация на пилотни домове за медико-социални грижи, концентриране на услугите в областта на лекарствата в Изпълнителната агенция по лекарствата.

- Въвеждане на електронна здравна карта на пациента, която включва електронно здравно досие и електронна здравна рецепта.

- Сключване на Национален рамков договор със здравната каса за 2011 г., мониторинг на системата, контрол на дейността на отделните лечебни заведения и набелязаните критични отделения.