Имаме нужда от повече донори на стволови клетки у нас

Доц. Тошков, къде е нашата медицина, когато говорим за специалности като хематология и онкохематология?
Не само за хематологията, но цялостно за медицината у нас този въпрос е деликатен, защото ние, българските лекари, сме все още далеч от онова, което ни се иска, но в същото време нещата съвсем не са толкова черни, колкото се представят, особено напоследък - чрез повърхностно разбрани и тенденциозно разказвани частни случаи в една или друга болница.

За сегашния период на световна криза и за конкретните финансови възможности на държавата нашата медицина е на много високо ниво и като знания, и като апаратура. Специално хематолозите има защо дори да сме щастливи – само в едно десетилетие нашата специалност претърпя огромен възход. Постоянно расте броят на хората, върнати към нормален начин на живот. Специално внимание обръщам на биологичните технологии, защото именно те предизвикаха революция и станаха ключ към спасението на много пациенти.

А спокойни ли сте в кадрово отношение? В България вече има цели специалности, които буквално се оголват – така е в анестезиологията, в педиатрията и къде ли още не.
И при нас има вече известен недостиг на хора. Но има и световна тенденция на спад на интереса към хематологията и изобщо към подобните много тежки специалности. Всеки млад медик иска да стане по-скоро хирург, кардиохирург, гинеколог, дори пластичен хирург. Така че, за да се върнат нещата на мястото си, трябва да работим като мисионери и с цел младите специалисти да не елементализират своите мечти в професията. Другото е да не се допуска подценяване на заплащането. От САЩ, през Европа до Австралия хематолозите и онколозите са много, много високоплатени кадри.

Наскоро екипът ви заяви, че сте в състояние да поемете лечението на капитана на "Астън Вила" Стилиян Петров, който се бори с левкемията. Откъде имате тази увереност, при това в конкуренция със световни светила като проф. Дейвид Линч в известна лондонска клиника, където в крайна сметка се насочи Стилиян?
Проф. Линч и екипът му са едни от най-добрите хематолози не само в Европа, но аз продължавам да твърдя, че лечението у нас не отстъпва на това в Европа и Стилиян би могъл да се лекува успешно и в София. Имаме знанията, практиката, отлични специалисти, които, без смущение казвам пак, могат да се справят и с най-трудното предизвикателство.

Какво е отношението ви към спора между работодатели и синдикати по повод подписването на новия колективен трудов договор в здравеопазването?
Едните казват – това е шанс за известно подобряване на доходите на лекарите и медицинския персонал, според другата страна – тази на мениджърите на болниците – говорим за документ, който е по-скоро самоцел, пожелания без покритие, защото без гарантирана сигурност на лечебните заведения няма как да се говори за нормални доходи.

Аз в случая казвам: трябва ни стабилен здравен модел, който да ни позволи да работим максимално ефективно в полза на пациентите. Но за да стане това, преди всичко трябва да се създаде реална пазарна среда и в здравния сектор, да се разгърне реална конкуренция между лечебните заведения. А ние често тънем в дребнотемия, вместо да подчиняваме всичко на единствено важното – качеството на здравното обслужване.

Как ще се постигне това качество?
Изходен момент в управлението на здравното обслужване е оценката на пациента за резултата. А този резултат зависи от медицинската, социалната и икономическата ефективност. За това са необходими съвременен модел и дългосрочна стратегия със силата на основен закон, нещо като здравна конституция. Има ли го това, тогава не може да има политика на къси пасове, постоянни промени и инцидентни хрумвания, лобизми. Само така може да има истинска и резултатна реформа. Другото е постоянно гасене на пожари, безсмислени обществени противоборства, изкуствени регламенти и самоцелни контроли, подаяния вместо стимули и т.н., с една дума – губене на време и сили.

Вие ръководите едно национално високоспециализирано здравно заведение. Как бихте формулирали вашата екипна мисия?
С ясното съзнание, че мога да бъда упрекнат в известна патетика, бих отговорил така - мисията на нашата болница е да осигурим на всички нуждаещи се максимално достъпна, своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ чрез съвременни диагностични и лечебни методи. Особено важно е да разширим прилагането на най-модерните терапевтични подходи, включително на трансплантацията на стволови хемопоетични клетки и патогенно-ориентирана терапия за удължаване на живота на болните и за подобряване на неговото качество.

При вас традиционно, повече от половин век, се концентрират и решават терапевтичните проблеми и на най-тежко болните пациенти с онкохематологични и немалигнени хематологични заболявания. Кое е най-трудното днес?
Факт е постоянната тенденция на нарастване на болните, насочвани към нас от цялата страна, и това се дължи колкото на нашите възможности за високотехнологична диагностика и лечение, толкова и на склонността на много други лечебни заведения да избягват приема на най-тежките пациенти в нашата област. Но ние определено успяваме да се справим, а доказателство за думите ми е ниската смъртност, която специално през последните 3 години, след преобразуването на болницата ни, остава в рамките на 1%.

Ние сме и единственият център, предназначен за автоложна и алогенна трансплантация на хемопоетични клетки при пациенти над осемнадесет години от фамилни и нефамилни донори. Лекуваме болни с малигнени хемопатии, мултиплен миелом, Ходжкинови и неходжкинови лимфоми, остри левкемии, таласемии – вродени заболявания на кръвта, както и някои солидни тумори. Как удържаме ли… единствено чрез стриктна финансова политика и контрол, единственото, което може да гарантира ефективно използване на материалните ресурси при наличния потенциал. Само за 2011 г. при нас са лекувани 34% от всички хематологично болни в цялата страна, а през 2010 г. сме извършили над 84% от трансплантациите на хемопоетични стволови клетки в България.

Сравнявайки се с Европа, къде сме по отношение на тези трансплантации?
На Стария континент такива трансплантации се извършват в над 600 центъра. В другите страни на ЕС обаче пациентите, които нямат здравни осигуровки, плащат за присаждането между 200 и 300 хиляди евро, докато у нас модерният метод се покрива изцяло от държавата за всеки нуждаещ се.

Но нещата и при вас, в хематологията, сякаш не вървят достатъчно добре, както и изцяло с трансплантациите и с донорството у нас...
Още един факт, чиято промяна е възможна, но изисква активно внимание и нова политика. България се нуждае от десет пъти повече донори на стволови клетки, за да се осигури нов шанс за много болни от тежки хематологични болести. Заради недостатъчния брой донори в националния регистър нуждаещите се пациенти не могат да открият подходящ донор на стволови клетки у нас и са принудени да го търсят в чужбина. Само около 420 души са вписаните в регистъра на донорите на стволови клетки, като в същото време се знае, че шансът за съвместимост между непознати е изключително нисък - около 1 на милион. Затова все още нито един от записаните донори у нас не е успял да помогне на някой нуждаещ се.

По изчисления на имунолозите, за да заработи нормално, националният регистър на донорите на стволови клетки трябва да включва поне 5000 доброволци. Много е важно темата за трансплантациите и за донорството отново да бъде извадена много нагоре в дневния ред на България, обществото да бъде запознато и стимулирано всячески да участва. Въпреки че не дава стопроцентови резултати, трансплантацията често остава единственият шанс за живот на стотици хора и ние можем да дадем този шанс само заедно – държава, наука, лекари, общество.