Акад. Григор Велев: В България има уникална некомпетентност

Бил е председател на дружеството за приятелство между България и Македония, създател на партия „Целокупна България”, гордостта му е възстановената и набираща скорост Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), автор на над 450 политически коментари и анализи.

Казва за себе си: „Аз съм нормален човек, който живее в объркано общество”. Но за разлика от мнозинството не се примирява с констатациите, а предлага решения.

Акад. Велев, на кого дължите това преклонение пред българското?
Учил съм в елитна гимназия в Хасково, в която имаше много изтъкнати, с възрожденски дух, учители. А и в това време в училището се държеше много на националното възпитание. Докато новата българска младеж се готвят за граждани на света.

През 1934 г. българската програма за образование е призната от Обществото на народите като най-модерна и е внедрена в цяла Европа. Никой не го знае това у нас. А сега нашите училища са в абсолютна безпътица. Идете да питате децата кой е Христо Ботев, от 10 едно или две ще ви отговорят. С националното възпитание се създава самочувствие.

Как започна пътят Ви в медицината?
Завърших в Пловдив, след това работих една година на село, беше задължително. Тогава, няма да забравя, с какъв ентусиазъм се хванах да им покажа как да си направят нужници, защото това беше непознато там. Второто, успях, 23-годишен по това време, да кандърдисам кмета и партийния секретар да идем до София и издействахме пари за водоснабдяването на селото.

В тези години лекарят е бил много повече от лечител...
Помня, тогава масово строяха къщи, обаче всички живеят в една стая, а в съседната - магарето или 2-3 овчици. А печките - в средата на стаята, за да топлели навсякъде. Със съпругата ми направихме изложба „Как да подредим нашия дом”. Докарахме от града мебели и в здравната служба подредихме спалня, всекидневна.

Имаше комични епизоди. Една млада жена дойде да ме пита може ли спалнята да бъде само с едно нощно шкафче, защото не им стигат парите за второ!
Това е част от профилактичната медицина. Да научиш хората на здравни навици.

Сега лекарската професия е със силно накърнен престиж. Шири се чиновнически манталитет, а някога това са били хора с богата култура и широк кръгозор. Защо настъпи такъв обрат?
В медицината влизаха най-добрите ученици, имаше такава обществена нагласа. Понеже лекарят беше на първите места в обществената стълбица, мечтата на родителите беше децата им да станат лекари, за да бъдат хора от първа ръка. Второ, тези отличници са деца с всестранни интереси. Аз преди университета 10 години съм учил цигулка. Имаше симфоничен оркестър на медицинския факултет и се включих в него. 30-40 души подготвени музиканти, изнасяхме концерти, в Пловдив нямаше тогава симфоничен оркестър. Но системата имаше една основна цел – уравниловка. Ние сме били винаги много зле платени, но хората имаха особен  респект.

Квалификацията ли е ахилесовата пета на съсловието с днешна дата? 
Последните 10 години няма курсове за подготовка. А на всеки 5 години 60-65% от медицинската информация се обновява. Ако 10 години не си чел нищо, значи си на нивото на знахар.

На Запад всеки лекар е задължен, не със заповед, но морално, поне две седмици годишно да посети някое елитно здравно заведение, да иде на конгрес няколко пъти. Например в САЩ - аз воювам да направим и в България - има пет професионални равнища. Явяват се на изпит пред комисии и на всяко следващо равнище получават 10% увеличение на заплатите. Но взимането на равнище е много трудно и не се явяваш на изпит с конспект, а ти задават въпроси от публикациите през последните 5 години върху фундаментални въпроси от медицината.

Какво пречи това да стане и тук?
Не мога да кажа, не съм бил в управлението. В нашата академия имаме научен център по медицина начело с акад. Б. Лозанов и създадохме институт за специализация и усъвършенстване на лекарите. Частен ИСУЛ. Създаваме модерна форма като в САЩ, Германия, с курсове само в събота и неделя. И тук се вижда разслояване. Истинските професионалисти не жалят пари, за да научат нещо. Но има една група „фелдшеризирани” лекари, които от години не са прочели медицинско списание. Това са вече 70 на сто от лекарите. И оправданието им е лесно – толкова ми плащат, толкова лекувам.

Мотивацията не може да е само пари. Трябва да имаш вътрешното желание, чувство, нагласа, а това е и въпрос на възпитание в медицинските факултети. Нашите професори по онова време (в Пловдив бяха изпратили обявените за „фашисти”) бяха много големи лекари, завършили в Германия, Англия, те непрекъснато ни внушаваха, че мисията на лекаря е да помогне на болния. Граден бе друг морал. Днес го няма това нещо.
Реформите са административната част, а другата, духовната? Проф. Митов казваше: 50 на сто от успешното лечение е контактът с болния. Да умееш да го изслушаш и да му внушиш вяра, че ще оздравее, да му създадеш душевен комфорт и тогава той  мобилизира собствените си сили.

Камъкът, който тегли здравеопазването все надолу?
Има уникална некомпетентност, непознаване на проблемите. 20 години не се направиха няколко фундаментални, азбучни неща. Първо, стандартизация на добрата лекарска практика. Второ, остойностяване на цялостната медицинска дейност. Трето - категоризация на лекарския труд. То е лесно, взима се базова специалност от лекар по вътрешни болести, който работи с пръстите си, слушалка плюс използване на помощните средства – клинична лаборатория, образна диагностика и се получава стандартна категория и оттам се надстрояват по сложност на извършения труд – съдова хирургия, сърдечна хирургия, коремна хирургия, различни специалности. Тези неща не се направиха  поради некомпетентност.
В доболничната помощ е приет допотопен модел на еднолична лекарска практика, който 150 години властваше в Европа.
От 20 години обаче е възприето екипното обслужване на болните - има един общопрактикуващ лекар, задължително един кардиолог, педиатър, невролог, акушер-гинеколог и хирург, 6 души. 
От тази миниполиклиника болният излиза абсолютно обработен. Елементарно, защото 80% от медицината е доболничната помощ.

С болничната пък изобщо не потръгна... 
В България има една мегаломания. Когато бях ректор, това беше преди 10 години, дойде американски бизнесмен, имал интерес да купи една болница в Стара Загора и да я модернизира. И като я разгледа, пита - нали обслужва целия Балкански полуостров. Казвам, обслужва област Стара Загора, 235 хил. жители. Той поиска да го напиша, да не би да не е разбрал. И казва - вие сте най-богатата страна, 1800 легла окръжна болница.

Холандия с 10 млн. население има 73 болници средно с по 350 легла, ние имаме 418 болници и общо легловият фонд е 5 пъти по-голям. И вместо да създаваш бунтове, най-просто е да направиш съкращения на леглата във всички болници. Трябва да има етапи, всяка революционност предизвиква невероятна съпротива.

Второ, в САЩ има вече 30-годишен опит в спешните центрове. Това е модерната тенденция. Там се събира екип от висококвалифицирани специалисти във всички сфери, но имат само 10 легла. Като дойде болният, се прави всичко и непременно - диагноза. Ако трябва да има клинично лечение повече от три дни, настаняват го в съответната болница. Това е рационалното, това е модерното. Трябваше да се направят един-два пилотни проекта, да се види колко лекари трябва да има, какво оборудване, какъв капацитет, какво финансиране. И след това да започне постепенно. Еволюцията е, която е налагала новото в света.

По този начин ще стигнем оптималния брой легла. Не трябва да забравяме, че се създадоха много частни болници. Създай атмосфера на конкуренция, пациентът сам ще прецени. Но без монополисти, да се допуснат и фондовете на пазара. И така ще се смъкнат много цени.

Чудят се откъде изтичали парите. Ами главният лекар казва – да няма празни легла, защото на базата на леглооборота се отпуска бюджетът. Това медицина ли е?

Аз бях 2 години в Париж на специализация. Цялата болнична система на Франция познавам много добре, защото се интересувах не само като патолог. Нека се създаде един форум, на който да дадат възможност да се изкажат мнения, да се направи един конкурс за пакет подготвени идеи за реформи.

Но кой ще оценява резултата от конкурса?
Има международни специалисти. Как канят експерти сега за европейските пари? Ето, проф. Чирков е готов с пакет от конкретни мерки по дати, по дни, какво трябва да се направи за едно модерно здравеопазване. Но те не се интересуват.

А къде е мястото на гилдията тук?
Ще дам идея лекарският съюз да обяви конкурс за създаване на подробен пакет от реформи. Потенциалът е в тях. Проблемите са много лесно решими при наличието на компетентност и воля. Не е достатъчно да имаш воля да направиш реформа. Имам желание, но като не знам какво да направя?

Във Франция всичките болнични шефове са мениджъри – финансисти, икономисти или прависти, не лекари. И има медицински съвет, чийто председател е пръв помощник на мениджъра. И всичко се прави от финансово-стопанска целесъобразност.

Смятам, че за една седмица могат да се актуализират цените на пътеките.
Когато завеждах в ИСУЛ отделението за квалификация на лекарите, имахме 365 патолози в България създадени, които работеха. В момента има 90. В скоро време няма да има кой да гледа биопсиите на болниците.

БАНИ систематизира ли идеи и за здравната реформа?
Създаването на Българската академия на науките и изкуствата е много голям успех. Възстановихме гражданската институция. Тя беше закрита 48-а година, 25 души от нейните членове, академици, бяха дадени на Народния съд, защото са попълнили декларация, приветстваща цар Борис III за обединението на Македония, Тракия и Добруджа. И са съдени за великобългарски шовинизъм. 35 души са изпратени на концлагери, на 40 души семействата са интернирани.

В областта на науката създадохме 7 научни центъра с по 3-4 института. Никой не ползва 1 лев от държавата. Ние кандидатстваме по европейски програми, на НАТО, на СЗО, от които не само ние получаваме пари, но и плащаме на държавата данъци. Само за 2 години издадохме 6-томна „История на българите”. Сега започваме  голям проект 30-томна българска национална история, 50 учени работят.

Освен това завършихме вече доктрина за външната политика на България.
Ще направим и доктрина за здравеопазването, където ще изложим най-съвременните виждания за реформи. Това е по наша инициатива, не е поръчка, ще вложим доста труд и ще я връчим на правителството.