Френският опит в болничната реформа

Особено актуалната за България болнична реформа събра водещи наши лекари и здравни мениджъри, представители на БЛС, на пациентски организации.

Форумът „Реформата в болниците в България: какво да очакваме?” се организира от фармацевтичния гигант Санофи-Авентис под патронажа на посолството на Франция у нас. Приетата часове по-рано от правителството програма за развитие на здравеопазването даде и допълнителен тласък в размяната /и сблъсъка/ на мнения. Специални гости на дискусията бяха двама френски експерти, участвали пряко в реформата на болничната помощ там, чиито презентации предизвикаха голям интерес.

Проф. Изабел Дюран-Залески, един от най-авторитетните специалисти в областта на здравната политика, подчерта тенденцията всички страни от ЕС да намаляват броя на болничните легла, като най-чувствителен е спадът в интензивните отделения. И във Франция постепенно броят на леглата намалява – с 1,5% годишно за периода 1990 -2005 год. Тя се спря подробно на продължаващия десетилетия процес на планирането и финансирането на реформата във Франция, където за здравеопазване се отделят 9,2% от БВП. 

За да въведе през 2003 год. сегашния модел на заплащане в болниците /чрез диагностично свързани групи/, Франция е преминала през системата „плащане за ден престой” и през схемата на бюджетните рестрикции.

Проф. Залески посочи механизма на намаляване на болниците – чрез доброволно сливане по предписание на държавните институции /с 4-годишен гратисен период/ и чрез процедурата на акредитация.

Регламентирането на отделните показатели за качество е също държавен ангажимент и се гласува в парламента.

Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов заяви, че по отношение на системата на финансиране на болничната помощ България е там, където Франция е била преди почти 30 години. „Държавата има отговорности и трябва да ги поеме след 10 години псевдопазар”, каза министърът.

Проф. Жил Бомлер, действащ лекар, началник на отделението по гастроентерология в Университетската болница в Клермон Феран, даде силно прагматичен тон в дискусията с дългогодишния си опит и практика във въвеждането и прилагането на промените.

Той припомни, че преминаването от бюджетиране към финансиране по дейности е било посрещнато с оптимизъм от лекарите с оглед право пропорционалната зависимост между свършената работа и получените приходи. Но в действителност Министерството на здравеопазването запазва опеката си върху общия финансов обем, каза проф. Бомлер чрез регулиране на тарифите – т.е. тарифите на по-често срещаните болести постоянно се намаляват. „И ние сме принудени да търсим патология, която ще донесе пари”, заяви професорът. Спирайки се на понятието „праг”, той го илюстрира с пример – специализирана болница с под 1500 раждания годишно не е рентабилна.

Според проф. Бомлер сред проблемите, които остават не докрай решени, е по-резултатното обвързване на финансирането с качеството. Това е основната задача на създадения със закон преди 8 години върховен орган по общественото здраве, който е независим, състои се от практикуващи специалисти и се финансира от държавния бюджет. Във всяка болница има отдел по качеството, а в рамките на акредитацията със срок от 4 години се поема и ангажимент за продължаващо обучение и професионално развитие на персонала. Всеки лекар дава периодичен отчет по този пункт.

През последните години французите имат все по-широки нормативни възможности да участват в оценката на здравните грижи и се говори за т.нар. здравна демокрация. Неизменна част от документите при акредитация например, са данните за удовлетвореност на пациентите, а показателите на болниците, както и оценката от акредитацията се публикуват. Предстои от идната година въвеждането на единни национални критерии.

В заключение проф. Бомлер цитира данните от голямо проучване на общественото мнение във Франция за очакванията на гражданите от здравната система. Като основен приоритет /55%/ се определя достъпността за всички, 15% биха искали да имат болница недалеч от местоживеенето, свободният избор на болница е най-важен за 15%.

Периодичните допитвания сочат изключително високо одобрение за държавните болници във Франция – около 80%.