Гледаме, а не вкусваме...

Става дума за „заболяване”, което австрийският философ Роберт Пфалер преди време нарече „интерпасивност”. Тоест, да делегираш на професионалисти дейности, които би трябвало да свършиш сам и които дори биха ти доставили удоволствие - такава е тезата на Пфалер. Той е убеден, че все повече хора избягват да вършат неща, които биха им доставили наслада, и вместо това прехвърлят тази задача на някого другиго. Те наблюдават пасивно отстрани и се опитват да почерпят от чуждото удоволствие, отбелязва Дойче веле.

Еротиката на чуждото удоволствие

Пфалер нарича този странен феномен интерпасивност. Още преди години той въвежда понятието и за широката публика. Често предпочитаме, вместо да отидем на танци, да гледаме как професионални двойки се въртят на телевизионния дансинг. Да разтегнем устата си в усмивка по време на забавен комедиен сериал също си е усилие. Затова не рядко предоставяме тази лицева физкултура на записания смях. 

За Пфалер обаче интерпасивност не означава аскетизъм. Интерпасивните хора не отричат насладата, както правят аскетите. Те просто предпочитат да заменят собственото си удоволствие от това да извършат нещо сами, с нечие чуждо. Австрийският философ има няколко обяснения за феномена:

Едно от тях е страхът на много хора да изразяват собствени чувства и емоции. Обикновеният човек се притеснява, че в определена ситуация може да не даде очакваните резултати или да има непредвидимо поведение. По-лесно е да гледаш по телевизията как професионални спортисти жънат успехи, отколкото сам да си нахлузиш маратонките. Страхът от провал или неловки ситуации често е по-силен, отколкото еротиката на удоволствието, което един евентуален успех би донесъл. Затова често хората се спотайват в черупките си и пасивно наблюдават отстрани.

Само за пред другите?

Според Роберт Пфалер интерпасивността се изразява и в така нареченото „симулиране” на дейност. Все повече съвременни хора си купуват книги, които никога не четат, свалят от мрежата филми, които никога няма да изгледат, копират в интернет текстове, обречени да останат непрочетени някъде из дебрите на компютъра им. Защо е всичко това?

Според Пфалер тези симулации са предназначени за наивната публика, за външния свят, който трябва да повярва, че има насреща си човек с интереси и интензивен духовен живот.