За инцидентите в болниците и отговорността

Д-р Кушев, наказанието на д-р Михаил Маджунов първият случай в София ли е на отнемане на лекарски права през последните години?
Да, мисля, че това е първият случай. Поне откакто аз съм тук вече четири години, за първи път ми се случва да отнема права на колега. Решението, което взех, не беше никак лесно, но зад него стоят железни доводи. В заключението на съдебно-медицинската експертиза е записано – „Настъпила смърт вследствие на операция.” Аз смятам, че това наказание – отнемане на правата, е най-справедливо. Иначе какво смятате, че може да се постигне с парична санкция от порядъка на 1000–1500 лв.? Нищо.

Има старо правило, което гласи: сливици се оперират от април до края на май и от септември до края на октомври. И все пак д-р Маджунов е изпуснал това живо, здраво, право детенце не заради професионално незнание, а заради неглижиране. За съжаление за смъртта на Гери е виновна цялата здравна система. И ние като общество сме виновни. Не само лекарите – всички. Нека да не си правим илюзии – в болниците винаги ще има инциденти. Целта е да ги сведем до минимум. Хора се лекуват във всички болници и да – някои от тях умират. Но когато това се случва като последица от тежка катастрофа или сериозни изгаряния например, тогава човек го приема по-лесно, отколкото когато си отиват здрави деца.

Какво практически означава тази мярка за д-р Маджунов и как след това той ще може да си възстанови правата?
Лекарските права на д-р Маджунов се възстановяват автоматично след една година. Те обаче могат да бъдат възстановени и по-рано. Това може да стане или чрез съда, или чрез докладите, които ще направят моите специалисти и националните консултанти. Ако се докаже, че вината на колегата не е толкова голяма, наказанието му може да бъде намалено. Предполагам, че д-р Маджунов ще обжалва наказанието си. Аз му обясних, че всъщност това е най-малкото, с което мога да го накажа. Освен това в неговия случай е задължително и дисциплинарното уволнение, за да се запази нормалната работа на ИСУЛ. Кажете ми кой според вас ще отиде в тази болница и в това отделение скоро – никой няма да посмее, ако не се извършат някакви реални промени.

Всъщност какъв е максималният срок, за който можете по закон да отнемете правата на лекар?
Законът в България предвижда наказания от три месеца до две години. Навсякъде в европейските страни при доказани тежки медицински грешки задължително се отнемат лекарски права, но срокът на продължителност на наказанието е различен. В повечето случаи из Европа правата се отнемат от лекарските гилдии. У нас също съществува това нещо, но аз не съм видял досега лекарската гилдия да отнема права. Докато гилдията на зъболекарите например го прави. Наскоро видях как БЗС отнема правата на една колежка зъболекарка, която от Казанлък беше писала, че лекува хора от Видин. Отнеха й правата за шест месеца за измама.
Още нещо - знаете ли, че в новия закон е отменено правото на министъра на здравеопазването да отнема лекарски права, т.е. това вече може да правят само структурата на Столична регионална здравна инспекция и лекарският съюз. Аз самият съм изпратил поне десетина писма до БЛС, за да ги разгледа тяхната етична комисия, но досега не съм получил отговор и затова просто спрях да ги изпращам. И все пак твърдо заставам зад позицията, че ние си имаме лекарски кодекс и всеки, който го наруши, трябва да си получи наказанието.

Смятате ли, че с това решение - да отнемете правата на д-р Маджунов, опровергавате широкоразпространеното в обществото мнение за лекарите „Гарван гарвану око не вади”?
Рано е да се каже, тъй като самата процедура все още не е окончателно завършила. Моят доклад още не е приключен, продължава и работата на специалистите, които се занимават със случая. Те трябва да приключат до няколко дни и след това цялата документация ще бъде дадена на консултанти, хабилитирани лица. Единият ще бъде педиатър, другият ще бъде УНГ и ако трябва, ще бъде привикан и анестезиолог.

Ще извършите ли последващи проверки в УНГ клиниката на ИСУЛ, за да установите дали и как е променен начинът на работа там?
Дори в настоящия момент там тече проверка от Медицинския одит. Не знам обаче какво ще напишат те в своите заключения.

По какъв начин си взаимодействате по подобни казуси с другите контролни институции – Медицинския одит, Инспектората на МЗ, НЗОК?
Инспекторатът на здравното министерство инспектира по-скоро нас самите. Той не може да отиде на инспекция в частна клиника, а ние имаме тези права. Медицинският одит може да се изказва само по качеството на медицинските дейности, но не и за структурата на лечебното заведение, въпреки че не знам защо те го правят. Лично според мен, колкото повече контролни органи имаме, толкова повече се размиват нещата.

Липсва ли на българската здравна система практиката за сериозна застраховка „Професионален риск”?
Тук нещата опират както в повечето случаи до парите. Ръководителите на лечебните заведения у нас едва ли ще разполагат с нужните средства, за да направят такива застраховки на своите лекари. Не знам и дали самата държава разполага с подобен ресурс, за да направи това.

Защо все още неблагоприятните случаи от медицинската практика стават обществено достояние не чрез държавните институции, а след сигнали на близки в медиите?
Ако човек сам не се оплаче, е много трудно да се случи каквото и да било. Нали за това правим някакво гражданско общество, за да можеш да кажеш - аз не съм доволен от еди-какво си и искам да се оплача от този човек или от тази институция. Естествено, че обратната връзка е много важна.

Друг е въпросът, че не трябва да се стига дотам пациентите да се оплакват от своите лекари. Ръководството на лечебните заведения трябва да въведе някакъв ред, алгоритъм на работа, който да е задължителен за всички. В момента имаме стандарти, които просто трябва да се изпълняват. Алгоритъмът за приема на болния и всички тези неща са известни много отдавна в нашата страна, но не се изпълняват, т.е. никой не контролира изпълняването на алгоритъма. Как болният се приема в болницата – първо какво се прави, второ какво се прави, как отива в отделението, как бива изписван, как бива лекуван, как бива информиран – всички тези неща ги има черно на бяло написани във всички учебници и наръчници по социална медицина и здравен мениджмънт. Аз съм правил много от тях, помагал съм и на други колеги. Там е посочено какво трябва да знае един болен, когато го изписваш, как трябва да му напишеш всичките неща, които трябва да направи, дори диетичния му режим. Тези процедури са възможни, могат да се правят и това не е никак трудно. Казвам го с огромно огорчение, но имам чувството, че в последно време ние, лекарите, много си неглижираме работата. И като че ли забравяме, че у нас, когато пациентът е доволен от своя лекар, той винаги намира начин да изрази своята благодарност, а когато се налага, дори да го защити.