Името прави човека?

Какво означава „представа за тялото”? Опитът предлага на невръстното дете, което тепърва се учи да контролира функциите на тялото си (хранене, преглъщане, пълзене, седене, стоене, ходене), матрицата, върху която се съсредоточава центрираното върху собственото тяло възприятие. Вече порасналото дете, зрелият човек, усвоил езика, продължава вероятно през целия си живот да открива своето Аз в различни „представи за тялото”.

Означава ли обаче това, че собственото име е несъзнателното ядро на човешката идентичност? Наистина ли то е тъй важно, че успява да подсигури интеграцията на субективна, социална и обективна реалност? И каква е тогава ролята на фамилното име в тази херкулесова задача? Съжденията на Видмер по този въпрос са, за съжаление, доста по-традиционни, противоречиви и далеч по-неубедителни.