Спешна помощ трябва да спре да извършва несвойствени дейности

Намаляване на времето, за което линейките стигат до пациентите, разтоварване на системата на спешната помощ от несвойствени дейности и създаване на по-атрактивни условия за работа на медицинските специалисти.

Това са основните задачи, които трябва да се решат, за да се оптимизира работата на Спешна помощ, каза министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов пред Парламентарната комисия по здравеопазване.

Между 20-30 минути е препоръчителното време, за което линейката трябва да стигне до мястото на повикването в САЩ и Европа. У нас в 58% от населените места в страната линейките стигат до спешните пациенти за 20 мин, а в 27% - до 30 минути. Едва в 15% от градовете и селата това време се надвишава. Тези случаи обикновено са в отдалечените и труднодостъпни райони като Смолян, Добрич, Бургас или в най-големите градове на страната като София, Варна и Пловдив, където има натоварен трафик.

За да се оптимизира работата на Спешна помощ, системата трябва да се разтовари от несвойствените си задължения. Около 25% от повикванията на спешна помощ сега не са свързани със свойствените й функции. През миналата година са изпълнени близо 832 хил. повиквания. От тях спешните са били 76% или 686 хил.

Останалите са били за пренасяне на кръвни продукти, превозване на републикански консултанти, различни проби и трупове. Доказателство за големия дял на неспешните повиквания е и фактът, че едва при 25% от обслужените възрастни и при 38% от децата е последвал спешен прием в болница.

Освен това във филиалите на спешна помощ през 2010 г. са извършила 629 хил. амбулаторни прегледа. Те са индуцирани най-вече от липсата на добра връзка на пациентите с общопрактикуващите лекари.

Друг сериозен проблем, който трябва да се реши е кадровата обезпеченост на Спешна помощ. В системата сега работят 6887 души, от които медицински специалисти са 3759 - 1146 лекари, 1508 фелдшери и 1103 медицински сестри и др. С тези кадри са формирани 354 мобилни екипа, които към момента в повечето места на страната покриват напълно потребностите от спешна помощ. Ако не се вземат мерки обаче, това няма да е така в следващите години.

Причината е, че все повече квалифицирани медицински кадри напускат системата. Анализите показват, че всеки четвърти медик в Спешна помощ е на възраст от 55 до 65 години и скоро ще напусне системата. Основната причина за липсата на интерес към работа в тази система е ниското финансиране, средната работна заплата е 630 лв. Сериозен проблем е и квалификацията на персонала. Половината от работещите лекари в системата не притежават специалност.

Материално-техническата база на Спешна помощ е добро. У нас има 28 спешни центъра със 198 филиала. Те разполагат с 813 санитарни автомобила, от които 400 са купени в периода 2007-2009 и са оборудвани изцяло според европейските стандарти с дефибрилатори, респиратори, ЕКГ и всичко нужно за оказване на спешна помощ. Въпреки че в момента материалното състояние е добро, трябва да се има предвид, че след 2-3 години ще е нужно поетапно да се подмени поради амортизация.




бутони за социални мрежи