Чесънът – миризлив, но лековит

Преди време учените намериха обяснение за лечебните свойства на чесъна. Здравословният му ефект се дължи на вещество, наречено алиин. Именно той придава на зеленчука острия и специфичен мирис.

Сам по себе си алиинът няма особена полза за организма. Но при дъвчене той се превръща в алицин, който е природен антибиотик.

В Древния Египет чесънът бил задължителна част от храната на робите и то не, за да се придаде пикантен вкус на менюто им. Явно мъдрите египетски жреци са знаели за профилактичните му свойства. Робите, които получавали чесън, по-рядко боледували и живеели по-дълго, с което спестявали средства на собствениците си. Безспорно да купиш чесън е по-евтино, отколкото нови работници.

Всъщност египтяните съвсем не смятали чесъна за плебейска храна. Фараоните ги погребвали с глава чесън. Вярвало се, че този зеленчук може да им потрябва по пътя към задгробния свят.

В Средните векове чесънът се ползвал също с голямо уважение. Рицари, трубадури, знатни дами и прости селяни непременно носили със себе си чесън, за да се предпазват от зли очи и други нечисти сили.

Съвременните изследователи мислят, че това поверие също е свързано със смътните догадки на хората за лечебните свойства на чесъна.

След столетие учените откриха на какво се дължат лечебните свойства на чесъна. Той може да се справи с възпаленията, да потисне размножаването на болестотворните бактерии, да повиши имунитета и да защити организма от вируси и инфекции. Но за да се постигне този ефект, чесънът трябва добре да се сдъвче.



бутони за социални мрежи