Стобските пирамиди са чудо на природата

Искате ли да прекарате един незабравим ден сред тайните съкровища на българската природа, елате с нас. Този път екипът на вестник „Живот и Здраве” реши да ви предложи удивителен маршрут, който може да изберете като алтернатива на стоенето у дома в горещите летни дни.

Само на около 1 час и 15 мин път от столицата с автомобил, на 30 км от гр. Дупница се намира магнетичното село Стоб. Още в античността то е представлявало културно средище. За това говорят многобройните открити развалини от древни строежи, водопроводи, глинени съдове, златни, сребърни и медни римски, византийски и български монети.

Това обаче, което ни отведе до китното рилско селце, са Стобските земни пирамиди, които се намират в землището му. Има изградена екопътека, която тръгва от края на селото и води до пирамидите. От там поехме и ние. Съпътстваше ни сладкият аромат на липа. Първата част на екопътеката е предназначена за туристи с увреждания или такива с ограничени възможности за придвижване без превозно средство.

Пътят до пирамидите също не е тежък, дори напротив. Върви се сред гората, между цветя и поляни, а чак след това се излиза на билото, където пък подухва приятен ветрец. Оформени са чудесни кътове за отдих, където може да изпиете няколко глътки вода, да хапнете или просто да се насладите на приказната гледка, която се променя пред очите ви с всяка стъпка по-нагоре.

Пътеката е дълга 1 км и 800 метра, но се минава неусетно. Още няколко крачки и сме там. Изваяните от природата пирамиди са с дебелина до 30-40 м. Палитра от ръждивокафяво, червеникаво и тъмножълто обагря скалните образувания. Местните хора казват, че пирамидите са особено красиви по залез слънце и на лунна светлина. Народът е кръстил отделните групи скални форми с различни имена – Чуките, Кулите, Самодивски комини, Невястата и др. Силно впечатление, въздишка и умиление обаче предизвика у нас красивата легенда за най-известната група пирамиди, наречена „Сватовете”.

Преданието разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб. В онези времена младите са се венчали, без да се познават, ето защо и девойката била забулена според обичая. Когато сватбеното шествие минало по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се стърпял и понечил да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки...



бутони за социални мрежи