Грижа за пациентите или...

В средата на септември националният омбудсман се включи официално в една твърде специализирана дискусия, инициирана от Българския съюз на трансплантираните пациенти.

Тази пациентска организация изрази притесненията си, че на болните с органна трансплантация се предписват генерични лекарства (имуносупресори), които потискат отхвърлянето на присадените органи. От своя страна г-н Константин Пенчев изпрати писмо до здравния министър с препоръката за „внимателна преценка на имуносупресорите, които се включват в списъка за лечение на въпросните пациенти”.

Тъй като темата е изключително важна, а и много знакова за нашето общество, „Хелт медия” се ангажира да събере максимален брой експертни и институционални гледни точки, както и да представи опита на водещите държави в приложението на генерични лекарства при различни заболявания.

Писмото на омбудсмана до здравния министър веднага предизвиква най-малко два много сериозни въпроса. На първо място какви научни факти стоят зад тревогата на обществения защитник по отношение на генеричните лекарства. И има ли групи от пациенти, които трябва да бъдат поставени пред скоби, иначе казано - пред останалите групи от пациенти, и кой определя това?

Излишно е да се повтаря какво е финансовото състояние на нашата държава и какви са възможностите на здравната ни система. В период на хроничен недоимък единственият стремеж трябва да бъде навременно и правилно лечение на всички нуждаещи се пациенти, но при максимална финансова ефективност. Точно такава възможност дават генеричните лекарства – те са с доказана и сертифицирана еквивалентност с оригиналните продукти при доста по-ниска цена. И това е причината да се използват масово не само у нас, но и в много по-богати държави, в които контролните органи, следящи за лекарствата, са известни с педантичността си.

Опитите да се създаде напрежение сред определени групи от пациенти заради генеричните лекарства няма да доведат до нищо добро. Всъщност притеснения самите пациенти нямат. Това установиха нашите репортери след обиколка в диспансерите, където се проследяват трансплантираните болни. Въпросът е защо организациите, които са създадени да помагат на тези пациенти, в момента се опитват да поставят един несъществуващ проблем. Нека само за момент да си представим какво би станало с нашата здравна система, ако всички пациенти поискат да се лекуват не с най-ефективните, а с възможно най-скъпите методи и лекарства.



бутони за социални мрежи