За анимацията с любов

През 1937 г., когато късометражните рисувани ленти са се превърнали в индустрия, гениалният американец Уолт Дисни представя първия пълнометражен анимационен филм „Снежанка и седемте джуджета”. Невероятно мащабната за времето си продукция първоначално е приета от критиците с много резерви. Появили се опасения, че от ярките цветове зрителите ще ги заболят очите или че „Снежанка и седемте джуджета” няма да възвърне вложените средства, които никак не са малко, защото всичко се рисувало на ръка. Този проект обаче става най-касовият филм за годината и Уолт Дисни печели наградата „Оскар”, като статуетката е придружена от още 7 малки. Днес лентата е една от двете анимации, влизащи в класацията на стоте най-велики филма на всички времена.

Къде обаче е България в историята на анимацията? Студентът по продуцентство Методи Владимиров ни разказа повече. С дипломната работа на Тодор Динов – филмът „Юнак Марко“ от 1954 г., българското анимационно кино излиза от любителската сфера. Това е първият български професионално рисуван филм. „Страната ни е имала една от най-добрите школи по анимация. У нас от 80-те до 90-те години са се правели до 60 филма годишно, но днес за съжаление в България анимацията е оставена в ръцете предимно на млади хора, които водят тежки битки, но никой не финансира начинанието им” – сподели опита си събеседникът ни, който се е сблъсквал с трудностите при създаване на анимация. „Дори проектите да получат финансиране от Националния филмов център (НФЦ), което е доста символично, те в повечето случаи остават недовършени и никой не следи какво ще се случи с въпросната анимация, а  не може да правим това изкуство само въз основа на нечий ентусиазъм!”

Към мнението му се присъедини и Надежда Славова: „Не само НФЦ, но и БНТ, въобще държавата, не се интересуват от култура. А анимацията е невероятно изкуство, което въздейства на всичките ни сетива, възпитава, забавлява и поучава!”. Тя сподели още, че асоциацията, която оглавява, се състои от 102-ма млади и талантливи аниматори, някои от които са били на крачка да напуснат страната, преди да станат членове на БАНХА, и да започнат работа по различни проекти. Според събеседничката ни анимацията у нас е предимно плод на любовта и ентусиазма на своите създатели. Поле за изява обаче тя намира единствено по фестивалите. „В много страни например отиваш да гледаш един филм и вместо реклами преди прожекцията пускат анимационни филмчета. Ето как публиката се възпитава да гледа анимация, трябва да й покажеш, че има нещо стойностно, качествено, за да пожелае да го види и да се заинтересува” – каза в заключение Методи Владимиров.
    
 

бутони за социални мрежи