Люто, по-люто, най-люто – за лютата чушка с любов

Лютивината на чушките се измерва по скала, създадена от американския фармацевт Уилбър Сковил през 1912 г. Тя се базира на това колко пъти трябва да се разреди концентрат от веществото, за да престане да люти. Първоначално изследванията са се правили на базата на алкохолен извлек от капсаициновото масло на сухите чушки, добавено към сладък воден разтвор, който се пробвал от петима тестери. Те опитвали по един вид на сесия. Най-голямата слабост на този тест е, че не се базира на независимост и експертност, а залага на субективното човешко усещане за лютото. По-късно се отделя чистият капсаицин, който се приема за абсолютно най-лют с 15-16 милиона Сковил единици. Фармацевтите, които работят с него, са облечени в защитни костюми и затворени маски, за да не вдишат от парите.

В долния край на скалата на Сковил са обикновените сладки пиперки – червена, зелена, сиврия, които имат рейтинг нула. Между тях са десетките вариации на тема люто – например мексиканската чушка сорт „Халапеньо” с 4500-6000 единици лютивина или „Хабанеро”, която съдържа над 300 хиляди единици. Naga Jolokia от Бангладеш, която се води за една от най-лютите чушки на света с между 800 и 1 милион Сковил единици, е била в Книгата на рекордите като 400 пъти по-люта от обикновения сос „Табаско”. Сред световните огнени чушлета е „Инфинити чили” с установени в университета в Уоруик 1 176 182 Сковил единици.

Тя все още е първенецът във Великобритания. Bhut Jolokia, известна като „Призрачното чили”, също е сред отличниците на Гинес през миналите години.
Многобройните страстни почитатели на лютото по всички континенти не спират експериментите си, а любители на кулинарния туризъм могат да си направят тур по интереси из фестивалите на огнения вкус.



бутони за социални мрежи