Зимата – начин на употреба

Ако австрийците се оправяха със снеговалежите както българите, държавата им щеше да е затворена за студения сезон.

Безбройните малки селца и градчета в Австрийските Алпи не само не пускат кепенци през зимата, но и удивително лесно запазват нормалния ритъм на всекидневието дори след 5-дневни обилни валежи.

Преспите в Обертауерн (курортно селце на 90 км от Залцбург) в началото на януари достигнаха 3-метрови граници. Снегът не валеше, а трупаше. От пътните знаци останаха да се виждат само табелите, а колците, ограждащи  всеки път, стърчаха едва-едва от снега. Въпреки тежката зима нито учениците спряха да ходят на училище, нито камиони блокираха единствения двулентов стръмен път към останалия свят, нито колите закъсаха из тесните алеи към хотелите, нито  почти километровата пешеходна алея беше непроходима.

Да не говорим за ски съоръженията и пистите, които в тази „чаша”  на планината са повече от всички български, взети заедно. 100 км писти, достъпни от почти всеки хотел без ползване на кола, един кабинков лифт, 19 седалкови и 6 влека. Онези, които предпочитат ски бягането, могат да ползват 26 км ски пътища. Всичко това в един от близо 280-те по-големи австрийски ски курорти.

В малкото местенце на 1750 метра надморска височина всеки зимен ден правят показно как при добра организация снегът може да бъде само приятел, а не опасен враг на всекидневието. По пътя от Обертауерн (горния хълм) към Унтертауерн (долния хълм), който е 14 км и много прилича на завоите от Чепеларе към Пампорово, срещнахме 5 снегорина по време на силен снеговалеж. Затова колите се движеха не по коловози или лед, а почти по асфалт. Местните таксита, явно свикнали със зимната обстановка,  караха с „несъобразена” по нашите разбирания скорост, но нито едно не закъса.

Училищният автобус, който води и връща учениците от горе до долу и обратно, не пропусна нито ден. Въпреки малкия брой жители на двете селца общинската власт прави всичко възможно да запази училището и финансира транспорта до него, както и обучението. Не ми беше удобно да попитам защо не са го закрили поради липса на ученици. Децата са не повече от 15 и са разделени в два смесени класа. Учат  и карат ски. Всеки ден, без пропуск. Дъщерята на Бурхард Люцер, собственик на хотел в Обертауерн, е шампионка на областта по ски до 12 години и не се страхува от зимата и снега. Организацията на обучението е същата в повечето алпийски населени места, вероятно затова австрийците са толкова добри в ски спорта. За ски туризма им да не говорим.

Хотелиерите обикновено имат собствен малък снегорин или моторна шейна в гаражите, вместо да паркират отпред скъпи лимузини а ла български собственици на хотели. Бурхард сам управлява своя снегорин, чисти снега около хотела си, върши работата на поне 5-членен персонал. Но винаги е облечен с елегантен костюм, характерен за региона. Всеки хотелиер или собственик на къща сам почиства около имота си – било с прахосмукачка за сняг, било със специални огромни лопати, които избутват преспите. 



бутони за социални мрежи