В главната роля - шапката

При най-известната ни дизайнерка Ирина Сардарева ще разберете, че можете да бъдете уникални.

Днес ще ви запознаем с един винаги моден, а и практичен аксесоар. Става въпрос за нейно величество шапката. От векове насам тя се е настанила трайно в ежедневието ни. Първоначално създадена, за да предпазва от неблагоприятните метеорологични условия, впоследствие се превръща в символ на социалния статут, а днес е просто финален щрих към тоалета.

Макар и да не можем да се наредим до Русия и Англия по традиции в носенето на шапки, в миналото у нас броят на шапкарските ателиета е бил значителен. През 1946 г. занаятът е забранен и всички шапкари се преквалифицират в шивачи. Когато през 60-те години Хрушчов слага меката капа, и родното ни производство възкръсва. Дълго време обаче остава запазена мъжка територия. Произвеждали са се предимно мъжки модели и са се носили предимно от силната половина на човечеството. Днес любители и ценители на аксесоара са всички без разлика в пол или възраст.

Повече за неизменния атрибут и за страстта си към него ни разказва една от най-известните ни дизайнерки на шапки Ирина Сардарева. Тя ни посрещна в своята „Къща на шапките”. Едно истинско царство, чието богатство от модели ни зашемети, затвърждавайки у нас усещането за безкрайното въображение на тяхната създателка. Плетени вълнени шапки, бомбета, артистични официални с периферия, сламени, болера и всичко, за което се сещате или и през ум не ви минава. Както казва дизайнерката за всеки човек има определена шапка. Затова изборът е личен и не е добра идея да се подарява такъв аксесоар.

Може и да отнеме много време, да прехвърлиш десетки шапки през главата си, но когато попаднеш на своята, то определено ще я познаеш. Не се подвеждайте по правила даден модел за какви черти и форми на лицето е подходящ. Всичко е индивидуално и зависи от повод, облекло, настроение.
Повечето шапки на дизайнерката позволяват няколко начина на носене. Така с една може да разнообразявате визията си.

Шапките на Ирина Сардарева отдавна са преминали родните граници. Моделите й са познати в Япония, САЩ, Германия и ,разбира се, в Меката на модата – Париж. Дизайнерката е родом от Киев, но от дълги години живее в България. За пътя от учителската професия до шапкарството ни разказа повече тя самата. „Самата аз нося много шапки. В гардероба си имам 25 броя. Дълги години преподавах химия и след като останах без работа, реших да направя страстта си към аксесоарите и по-точно към шапките моя професия.

В интерес на истината, ако знаех колко сложен занаят е шапкарството, може би не бих се захванала точно с него”, споделя дизайнерката. Това обяснява и факта защо в България не ври и кипи от такива майстори. Материалите се купуват от чужбина. Калъпите са скъпи и всичко е ръчна изработка. Това прави качествената шапка скъп аксесоар и трудно достъпна за масовия потребител. Евтината китайска продукция също създава проблеми. Масово предлаганите по сергиите шапки за 1,50 или 2 лева в момент на криза могат да задоволяват по-непридирчивия вкус.



бутони за социални мрежи