Лунният елемент селен дарява здраве и красота

През 1817 г., когато шведът Йонс Якоб Берцелиус открива селена, едва ли някой му е предричал такава „кариера”.

Та неговото съдържание в земната кора възлиза едва на 0,00001%! Съвсем до неотдавна този силно отровен елемент се свързваше почти изключително с приложението му в електротехниката – в токоизправителите, фотоелементите и полупроводниците, както и в стъкларската промишленост – за обезцветяване на стъклото и получаването на т.нар. рубинови стъкла. Между другото, петте рубинови звезди на кулите на Кремъл в Москва са изработени именно от такова „селеново” стъкло.

Истински триумф за селена е изобретяването на ксерографията от американеца Карлсон Честър през 1938 г., който използвал забележителното свойство на този елемент да става електропроводим при осветяване. Наименованието на уникалната техника, дадено от професор по класически езици на Държавния университет в щата Охайо, идва от гръцките думи xeros (сух) и grapho (пиша). С това название се подчертавала принципната разлика от традиционната фотография, при която изображението се получава по „мокър” път.

Любопитен исторически факт е, че талантливият и амбициозен инженер Честър извършвал своите първи експерименти в кухнята на собствения си дом, което никак не се харесвало на съпругата му. До такава степен, че един ден, разгневена, тя напуснала семейното гнездо, превърнало се в странен хибрид между научна лаборатория и работилница. И разбира се, горко съжалявала за прибързаността си, тъй като няколко години по-късно, след много премеждия и битки, Карлсон Честър станал приказно богат – за своето изобретение получил цели 150 милиона долара!

В наши дни ксерографските машини, основаващи се на изобретението на американеца, получиха изключително широко разпространение. Ако към тях се добавят и лазерните принтери, които използват същия принцип, „авторитетът” на селена неимоверно нараства. С това обаче кариерният възход на селена не свършва, тъкмо обратно...

През последните десетилетия този елемент неочаквано се превърна в истински бестселър на фармакологията. Всичко започва с едно странно, необяснимо заболяване на сърдечния мускул, особено разпространено в китайската провинция Кешан, жертви на което стават главно млади майки и бебетата им.

След продължителни изследвания най-накрая (през 70-те години на миналия век) причината за това заболяване е установена – селенът! Оказва се, че този елемент на практика отсъства в почвата и водите, а оттам – и в храната на местното население. Доза от 100 μg (0,0001 g) селен на ден направиха истинско чудо.

След това откритие интересът към физиологичното действие на този елемент лавинообразно нараства. В резултат на многобройни изследвания, осъществени от реномирани научни колективи в целия свят, безспорно беше доказана неговата изключителна роля за човешкия организъм. Установено беше, че селенът влиза в състава на важния антиокислителен ензим с умопомрачителното название глутатион пероксидаза, който участва във фината регулация на жизнената дейност на клетките – клетъчната енергетика, обмяната на глюкозата, на елементите натрий, калий и калций, защитава от окислителна атака белтъците и липидите и т.н. 

При недостиг на този елемент възниква сериозен „пробив” в имунната система на организма – клетките стават безпомощни пред вирусите, които безпрепятствено ги превземат. Доказано беше, че вирусите на хепатита и на СПИН-а най-добре „прогресират” в условията на селенодефицит. Селенът участва в синтеза на молекулата на ДНК, съхраняваща наследствената информация, което го превръща във важен фактор в репродукцията на всички клетки на организма.



бутони за социални мрежи