Север или юг - аз бях дотук

„Децата вече пътуват много, но когато ги питам къде са били, не могат да ми кажат. Наскоро ученици от втори клас посетиха Природонаучния музей в София. Колежката им е разказвала къде са, спирали са се да разглеждат подробно.

Когато ги попитах на следващия ден какво са видели и къде са били – те нищо не бяха запомнили” – допълни нашата събеседничка. Тя е убедена, че децата не са такива, каквито са били някога. Сега бъдещите ни наследници страдат от тоталното безхаберие на родителите си. Те просто не са научени да мислят. Сядат пред компютъра, играят в разни виртуални ферми, хранят крави и поливат ниви, но това не развива мисленето им” – сподели тревогата си Жана Йорданова.

Тя разказа още един пример от практиката си. Наскоро една от най-добрите й ученички изкарала петица на тест, защото написала, че Пловдив се намира в Северна България. Връщайки контролното на родителя, педагогът обръща внимание на грешката на детето, а бащата се обръща към дъщеря си с думите: „Е, как не знаеш къде е Пловдив – където те водим на аквапарк”.

Българчетата от 6 до 10 години се учат да посочват кой е родният им град, в коя държава живеят и коя е столицата. „Много рядко от обща култура, ако са чували от някого, отбелязват, че Мусала е най-високият връх в България или Рила – най-високата планина” – сподели началната учителка.

Тя лично много обича географията и със съжаление отбелязва, че колкото и да се старае, не може да предаде любовта си на днешните малчугани. „С часове седим пред огромна географска карта. Гледаме къде сме, посочваме пътя на евентуално наше пътешествие и т.н. След два дни децата са забравили какво сме говорили. Има и изключения, разбира се, но те са единици” – каза в заключение тя.



бутони за социални мрежи