Перлите - изтънченост и стил

Известни са на човечеството повече от 6000 години. Откривани са в египетски гробници, китайски императорски колекции, сред руски наследствени бижута, дарове и т.н.

„Перла” идва от латинската дума pernula – „морска раковина”, и се образува в сърцевината на бисерните миди, когато песъчинка, остатък от черупка, микроскопични паразити или друга дребна органична или неорганична частица случайно попадне в тях. Тя започва да я дразни и ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, започва защитна реакция. Мекотелото отделя седеф, с който обвива частицата и прави епително мехурче. С времето то расте, а заедно с него, поради отлагането на седефеното вещество във вид на сферични слойчета, нараства и зародилият се бисер. Най-голямата позната перла в света е наречена Лао Дзъ (също позната и като Перлата на Аллах). Според Книгата на рекордите на Гинес тя е извадена от гмуркач на име Етем на 7 май 1934 г. край Филипините. Тя има неправилна форма и не прилича на познатите ни перли. Няма бижутерийна стойност, защото е от Tridacna gigas (гигантска мида). Самият бисер тежи 6,4 кг и е с диаметър 24 см. Въпреки липсата на бижутерийна стойност перлата е оценена от лаборатория в Сан Франциско на 40 милиона щатски долара.

Перлите се изваждат от гмуркачи в страни като Индия, Шри Ланка, Таити, Иран, в Червено море и на други места по света. Представете си колко миди трябват, за да се намерят еднакви по размер и форма бисери например за една огърлица. Освен това не всяка бисерна мида има перла в сърцевината си. Ето защо естествените перли, особено океанските, са толкова скъпи. Затова хората са намерили начин за тяхното изкуствено производство в големи количества и на по-ниска цена. Вече съществуват плантации за култивирани сладководни бисерни миди, като продукцията им съставлява над 90% от съвременната търговия с перли. Наричат се „изкуствени перли”, но те са най-близки по качество до естествените. Образуват се, като зрънца пясък (или друго твърдо тяло) се вкарват в черупката на мидата. След това тя се връща във водата и след определен период се вади перлата, която междувременно се е оформила около твърдото тяло.

Имитираните (фалшиви) бисери напомнят на истинските (получени по естествен или изкуствен път), но по начина на производство и структурата си са съвсем различни. Тези „перли” са изцяло продукт на човешка ръка, без участие на мекотелите. Ядрото на фалшивите перли е направено от твърд материал (пластмаса, седеф или стъкло), което се покрива с многослойна обвивка от емулсия, която дава крайния блясък на истински перли.