Добър родител – мисията възможна

Тъкмо затова са и неефективни. Следващите пет се определят като унижаващи послания. Това са критикуването, похвалата, етикетите, анализирането, успокояването и разпитването. Критикуването кара малчугана да се чувства глупаво и да се възприема като лош.

Непрекъснатите похвали пораждат чувство на страх от провал, с който ще разочарова своите родители и техните свръхочаквания. Поставянето на определен етикет може да има разрушителен ефект върху това как то ще възприеме само себе си в даден момент.

Прекаленото анализиране на споделения проблем може да накара детето да се почувства безсилно и в капан, което впоследствие да го накара да спре да говори с родителя от страх, че той може да го изопачи. Успокояването поражда усещането за неразбраност, а оттам и на враждебност. Задаването на прекалено много въпроси пречи на потока на комуникация, така децата спират да споделят, дори е възможно да започнат да лъжат. Не могат да разберат какво цели родителят с всички тези въпроси. С още една демонстрация инструкторите показаха какво се получава при един такъв кръстосан разпит.

Последното препятствие е оттеглянето или да отклониш разговора в друга посока. Това учи детето да избягва проблемите, а не да ги решава.

След всичко изброено дотук сигурно се чувствате като в задънена улица. Най-вероятно сте използвали поне едно, ако ли не и всичките препятствия при възпитанието и общуването си с детето. Но това в никакъв случай не ви прави лош или неуспешен родител. А и сигурно се питате кой тогава е правилният път. Разковничето се нарича активно слушане. За какво точно става въпрос ни показаха нагледно инструкторите. Първо трябва да е налице пасивното слушане. Да присъстваш телом и духом на разговора.

Да има зрителен контакт, а не да миеш чиниите, докато детето ти се опитва да сподели някой свой проблем. Задължително показваш, че си разбрал. Може и да не е точно това, което е искало да ти каже, но по-добре да сбъркаш, отколкото да няма обратна връзка. Не пропускаш да изразиш приемане. Опитваш се всячески да се поставиш на негово място. Така в процеса на разговор детето само прозира проблема.

Най-трудната част от активното слушане е да се довериш на малчугана, че той може сам да стигне до проблема и да го разреши.

Ако посещаване на курс не ви се нрави, но пък темата ви интересува, можете просто да се сдобиете с книгата на д-р Томас Гордън. При всички случаи ще ви е от полза в предизвикателството, наречено родителство.



бутони за социални мрежи