Мазнините – добрите, лошите и вредните

Безспорен факт е, че начинът на хранене е един от основните фактори, определящи здравния статус и продължителността на живот на всеки от нас.

С дълбоко съжаление трябва да признаем, че българинът е твърде далеч от европейските и световните норми за оценката на този фактор и още повече от неговото ефективно прилагане. В резултат на това нашата страна е „призьор” при повечето заболявания на века, а средната продължителност на живот у нас е с около 10 години по-малка от тази в развитите страни.
Сред хранителните вещества, без които човешкият организъм не може да съществува, особено място заемат мазнините, или липидите.

Възхвалявани и сатанизирани през последните десетилетия, те са обект на многобройни изследвания, в резултат на които категорично беше доказана тяхната изключителна роля за здравето на човека. Към тази обширна група вещества, включваща повече от 1000 съединения, се причисляват триглицеридите (98%), представляващи естери на глицерола с мастните киселини, фосфолипидите (например лецитинът), стеролите (холестерол, ергостерол), мастноразтворимите витамини (A, D, E, K) и др. Триглицеридите, „складирани” в т.нар. мастни депа, са основният дълготраен източник на енергия за организма.

Мазнините са най-богатият енергиен доставчик за човешкия организъм  – 1 g мазнина осигурява 9,3 kcal енергия. Съгласно съвременните представи в дневното меню те следва да съставляват 2-3 g на килограм лично тегло, или 30-35% от общото количество калории, получавани с храната. Например една супена лъжица растителна мазнина осигурява 125 kcal, а една лъжица масло или маргарин – 90-100 kcal. На фона на потребностите на организма, които за възрастен човек най-често са в границите 2200–2600 kcal, това са твърде високи стойности.
В резултат на задълбочаването на познанията за мазнините някои от тях бяха наречени „добри”, други - „лоши”. Макар и не съвсем точни и справедливи, тези определения в най-общи линии отразяват ролята на повечето от мазнините за нашето здраве.

При усвояването на триглицеридите, които съставляват основната част от консумираните мазнини, се получават глицерол и мастни киселини. Всъщност именно „поведението” на последните в организма е поводът мазнините да бъдат класифицирани като „добри” и „лоши”.  През 60-те години на миналия век по безспорен начин беше доказано, че т.нар. наситени мастни киселини, които се съдържат основно в животинските (млечните продукти, мас, лой и др.) и в някои растителни мазнини (палмово, кокосово масло), са един от факторите за увеличаването на съдържанието на холестерола и в частност на т.нар. лош холестерол (LDL) в организма, както и за редица сърдечно-съдови заболявания.



бутони за социални мрежи