Културно наследство - „Бистришките баби”

„Бистришките баби” се разделиха на три партии – извиквачка, криви бучачки и прави бучачки. Заслушах песни от репертоара им – от „Слънце зайде” до „Дона биле брала”. Певиците признават, че едни от най-хубавите песни, които изпълняват, са жътварските. „Те са тежки, сложни, но много красиви” – убедена е Дина Колева, ръководителка на „Бистришките баби”.
Според думите й номинацията за ЮНЕСКО е организирана от държавата, която поръчала на БАН да издири отговаряща на всички критерии фолклорна група. Така през лятото на 2005 г. специалисти от БАН се обърнали към „Бистришките баби” с предложение да представят България и започнали работа по подготовката на огромната документация.

Попитах на кого предават своите специфични умения – полифоничното пеене (един от критериите за номинация е условие за трансмисия/предаване), Дина Колева с гордост ми показа най-младите „участници” във фолклорната формация. На снимка от Бабинден внуци на много от певиците – на по 2-3 годинки, бяха облечени в носии и стояха до бабите си. Изпълнителките са убедени, че през последните години има тенденция младите да се завръщат към фолклора: „Те идват на наши концерти и са възхитени. Млади хора танцуват в ансамбъла и пеят, което е прекрасно”, каза Лидия Колева.

„Бистришките баби” са възмутени, че освен да популяризират нематериалното културно наследство, медиите си служат с него, за да правят бизнес и сензации. Една такава опашата лъжа е, че песните им лекуват. „Ние се срамуваме от това, защото едва ли не сме някакви екстрасенси. По този въпрос никога дума не сме обелвали, но хората си правят бизнес от такива сензации. Нямаше да умират бабите от фолклорната група, ако бяхме лечителки” - смеят се те. „Четем между редовете такива изказвания, които уж са наши думи, а самите ние се шашваме от неистинността им. Така нещата се представят изопачено” – категорични са уникалните български изпълнителки.