Калофер е скътал история, национален дух и райски прелести

 Малко над площада се издига огромен паметник на народния герой. Взимаме брошура от „Купчийницата” и се оказва, че Калофер е напоен с култура и история.

Музеите
Три музея пазят в народната свяст значими образи от миналото, знания и културно наследство. Музеят на Христо Ботев, училището на даскал Ботьо Петков и Калоферската къща на историята предават на поколенията не просто сухи факти, но и възстановка на отминалите времена. Посетителите се докосват до живото наследство на своите предци - писането на пясък или с кремък, тъкачеството и  традиционните местни черги, национални облекла и фестивални костюми, музикални инструменти. Дори можете да влезете в типична възрожденска гостна стая.
Църкви и манастири

В Калофер и в региона около него има няколко източноправославни църкви, манастири и параклиси. Женският манастир се намира на около 5-10 минути пеша от центъра на града и е заобиколен от прекрасен двор. Екипът ни обаче тръгва извън града, където на 6-7 км се намира Мъжкият манастир, разположен в живописната долина край бреговете на Бяла река. Спокойствието, красивите стенописи на църквата и духът на вярата в манастира не могат да се опишат, трябва да се усетят.

Екопътека „Бялата река”

Маршрутът е много приятен, на места леко стръмен, но жизнеността и енергията на буйната река ви карат да забравите всяка умора. Множество водопади, зеленина, планинска прохлада – това са само част от предимствата на чудесно изградената екопътека. Туристите минават през 8 моста за около час и половина, за да стигнат крайната точка на пътеката, от която се разкрива чудесна гледка. По пътя от информационни табели научавате за Централния Балкан – за обитателите му, за реката, за местността. Можете да си починете на някоя от пейките или беседките.

Къде да отседнете?

В Калофер и региона има множество вили, хотели, къщи за гости, бунгала и хижи, така че има къде да пренощувате, а и да прекарате няколко дни. Цените са между 10 и 25 лв. за една вечер, като към някои оферти има и включена закуска. Ако решите да се настаните извън града, има чудесни условия за барбекю и вечеря на открито. Добро предложение е да останете да спите в Калофер, където вечер ще ви унася шумоленето на р. Тунджа, която минава през града, а има и ресторанти, където можете да хапнете на доста приемливи цени. Тук хората са много гостоприемни и всичко е на една ръка разстояние. Посочват ни къде да отидем за вечеря и дори ни предлагат да ни закарат, защото „е далече” – на 15 минути пеш. Вечерно време Калофер е тих и скътан в полите на Балкана, само светлините на къщите подсказват, че градът е жив. Сутрин обаче направо се преобразява. Хората излизат по главната улица и голяма част отиват на пазара. Той е нещо като битак – до марулите и домашния мед се продават обувки и дрехи на купчинки. От другата страна можете да се спрете на чифт чорапи, на кокошка или любопитно пате. Атмосферата на алъш-вериша се допълва от грухтенето на прасетата, затворени в камион – те също са за продан.

Водопад Райското пръскало и връх Ботев

Във втория ден от нашето пътешествие ще ви предложим друг маршрут – до хижа „Рай”, където е и най-високият водопад на Балканите – Райското пръскало. Трябва да се тръгне рано, защото ви чакат около 4-5 часа пеша до водопада. 
Внимателно следете табелите, за да не объркате пътя до хижата. Водопадът поне се вижда отдалеч. Първоначално разстоянието създава оптическа илюзия, че това се снегове, но постепенно се откроява движението на падащата вода. Пътеката минава както през гора, така и през открити ливади, през скали и долини. Не се притеснявайте дали сте си взели достатъчно вода – на две-три места има чешми за прежаднелите туристи. Можете да си устроите пикник, но не се застоявайте много – чака ви доста ходене. По пътя срещаме двама туристи – Миглена Рогачева и Кристиян Шекеров. Те са нощували на хижата и разказват, че за да стигнете до „Рай”, трябва да минете през резерват „Джендема” (Ада). „Райското пръскало се захранва от снежните преспи на връх Ботев. Пръските на водопада падат от 124,5 метра и е задължително човек да го види” – сподели Миглена. Кристиян пък препоръча да опитаме разходка с коне. Двамата любители на природата са си наклали огън на поляната пред хижата, която предлага туристическа спалня срещу 11 лв. на човек. „Храната е хубава за уморените от пътя. Жената в хижата непрекъснато готви – боб чорба, леща, пълнени чушки, наденички. Но ако сте по-капризни, носете си храна” – посъветва ни Кристиян. От  хижа „Рай” по изключително панорамната „Тарзанова пътека” за около 2,5-3 часа ще се изкачите до самият връх Ботев, откъдето можете да продължите до хижите ”Плевен”, ”Тъжа” и ”Левски”, защото на връх Ботев няма къде да пренощувате.

Какъвто и маршрут да изберете – едно е сигурно, сред долините и върховете на Стара планина природните хубости са в изобилие. А когато си припомните и как хайдутите, борците за свобода и дедите ни са бродели из полите на Балкана, то онези сладки усещания - национална гордост и патриотизмът – със сигурност ще развълнуват сърцето ви. Приятна разходка!