Кладнишкият манастир

Турците опустошили всичко, а според легендата Кладница идва от „кланица”. Хората се крили дълго време в манастира, но османците заловили на реката млада снаха от село Студена и заплашили да заколят бебето й, ако не каже къде е скривалището. Тя го издала и до днес в скала над реката има каменен кръст за това заколение. А съществува и поверие кладничанин да не взима булка от Студена, тъй като не е на добро.

Пет века по-късно на Спас Бурнов от село Мърчаево му се явил сън, че трябва да възроди манастира. Той отишъл в Цариград и успял да издейства от султана разрешение за възстановяването му.

Обновлението започнало през 1841 г. с дарения на местните хора. Дядо Спас станал първият игумен, но седем години по-късно бил убит от местния паша, алчен за земите. Казват, че манастирът е давал подслон на четата на Дончо войвода, местни дейци от Възраждането, та дори и на Апостола.

Национализацията лишава манастира от имотите и обителта постепенно запада. Но кладничани няма да забравят сестра Павла, която успява да опази културното наследство на храма. Монахинята пише писмо дори и до Хрушчов, че свободата на православното вероизповедание трябва да съществува и занапред, „неограничавана нито от законната власт, нито от личната воля”. Гробът на баба Павла е зад черквата.

През 90-те години там се снима и българският филм „Граница”.

Постепенно манастирът възвръща имотите си, богослужението се възстановява, а храмът става отворен ежедневно.

Манастирската обител представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е малка, но стенописите са уникални. На тавана е единственият в българската иконография образ на Света Троица - три лица, съчетани в едно.

Земетресението от 22 май обаче разцепи стенописите и порази всички сгради. Игуменът отец Рафаил е затворил храма и богослуженията се извършват в притвора, но желаещите да получат кръщение на това свято място не свършват.

И тъй като манастирът е паметник на културата, експерти от Министерството на културата трябва да преценят какво трябва да се направи за възстановяването му. Йеромонах Рафаил обаче не разчита само на държавна помощ, но и на даренията на вярващи и ценящи културното ни наследство. Така както се е възстановил с дарения манастирът преди по-малко от две столетия.

Банковата сметка е: Централна кооперативна банка, IBAN BG56CECB979010D5424300.

Манастирът е на километър от село Кладница, а преди него има изворче, за което се вярва, че лекува очи и главоболие.

Стига се и с автомобил, а маршрутки от София до Кладница има на всеки кръгъл час. В местността около реката са поставени много дървени маси и пейки за пикник, наблизо е хижа „Селимица”, а по-амбициозните планинари могат да се изкатерят и до Черни връх.