Назад към природата

Ако ви се струва, че ви разказвам истории за забравени от Бога старци, потънали в забрава някъде в задния двор на България - съвсем не е така. Пък и вече домът на семейство Кехайови край Девин е почти като на всеки от нас, само че с много предимства. Когато погледнат навън - виждат околните върхове на Родопите, скандално известния язовир „Цанков камък”. Няма го съседния панелен блок, няма го свиренето на колите и тежкия, сив сутрешен градски смог.
Малко след изхода на Девин скромна табела насочва къде е фермата на Кехайови, а пътят, водещ до нея, подсказва, че предизвикателствата пред сетивата ще са много.

Отбиваш по пътя за другата България, в случая разположена на 1123 метра надморска височина. Решението им да преместят живота си не било лесно. Но не просто да го преместят, а да го изправят пред онези изпитания, пред които много от нас ще махнат с ръка и ще се откажат. „Искахме да правим нещо различно” - започва 39-годишната Мариана. „Бяхме говорили с наши познати в чужбина, че там хората правят ферми с къщи за гости до тях и това ни мотивира.”

Тя и 42-годишният й съпруг Рашко цели 6 години не предават мечтата си. И вече са богати. А имането им е 250 овце майки, 60 кози, 20 крави и телета, 13 коня, няколко кокошки, 6 верни кучета и много, много звезди в нощното небе над Родопите. „Не ми липсват толкова хората. Грижата по животните ги замества. А когато човек прави нещо с любов, не му липсва останалият свят. Нямам време да скучая”, продължава Мариана.

Когато пристигат, на мястото на някогашния стар овчарник виждат само порутена постройка, водата и токът били открития на цивилизацията, които местността не познавала. „Вода докарахме от природен водоизточник на 4 км оттук. С вкопани в земята маркучи до фермата, през баири и камънаци. Копахме ние, приятели и роднини, докарахме я за един месец”, спомня си младата фермерка. Електричеството пристига с генератора, който купуват. Включват го вечер, когато започват новините. Хладилници нямат, защото са направили като дедите си - в каменен зимник съхраняват произведеното, цяла година на една и съща температура. „Искаме да сложим слънчеви батерии. Мислихме да кандидатстваме по проекти, но нещата ми се виждат тромави”, казва Мариана.

Порутената постройка бавно започва да прилича на дом, купуват камион, с който до „върха на Кехайови” се качват строителните материали. Пак чувам за приятелите, които помогнали и в този момент. „Имаме много приятели и това ни прави щастливи. Родопчанинът е много добър човек. Тук хората обичат да живеят сплотено. Днешните времена ни направиха по-студени и по-затворени, но сме добри хора.” Децата на Мариана и Рашко учат и живеят в Девин, но всеки петък са във фермата, а помощта им била неоценима през тежката зима. „Имахме момент, когато не можехме да стигнем до пътя с джип с вериги.

Тогава слизахме с конете, децата ни дават хляб и гориво за генератора и ние обратно се връщахме във фермата. Ето тук снегът беше над 2 метра. – Мариана показва телената ограда с каменни колове, които не са се виждали от снега. - През зимата ни нападна и мечка, която изяде три млади животни.” Слушам я и се питам колко време бих живяла така – без телевизия, без радио, без вестници и интернет, но се оказва, че животът на семейството не е съвсем аскетичен. „Не сме изолирани – гледаме телевизия, слушаме радио, а имаме и интернет. Даже и профил поддържаме във фейсбук - казва Мариана и се усмихва. Докато се разхождаме из фермата, питам колко дълго туристите в къщата за гости устояват на зависимостта си към „големия свят”. От два до пет дни. Последно дошли българка и френският й съпруг, който всяка сутрин ставал заедно с тях, за да дои животните.

Какво приготвят от млякото и имат ли пазар за него, не спирам да питам. „Един от големите проблеми е, че не можем да излезем на пазара. Не е разрешено да сме на пазара. Ние продаваме тук. Една голяма мандра на ден вкарва 2-3 тона мляко. А ние обработваме максимум 100 литра. Много е сложна процедурата, а изискванията са като за голяма мандра. Сега правим помещения за минимандра. Оборудването й струва 20 хиляди лева. Това за нас са много пари. За него трябва да работим поне 3 години и да можем да продаваме продукцията си”, не се предава Мариана.

Подчинена на времето, поглеждам часовника си, виждам отново усмивката на домакинята. Ето ме, като повечето от нас. Зависимостта е болест, включително и тази към дразнещо шумния свят. Давам си дума, че ще приема лечението. А то започва от 1123 метра надморска височина. Във „Вила Кехайови” – така я намирам във фейсбук.