Енциклопедия „Здраве”: Полово предавани болести

Източник на инфекцията е болният човек, но съществуват и други пътища (хемотрансфузии, манипулации и др.).

През последните години групата на полово предаваните болести се разшири значително с включването на повече от 30 вида микроорганизми от целия спектър – бактерии, вируси, гъби и паразити. Много от тях спадат към т.нар. «нови» сексуално-трансмисивни заболявания.

Въпреки това 5 класически венерически болести: гонококция, сифилис, мек шанкър, ингвинална лимфогранулома и донованоза, заедно със СПИН, са важен социален и здравен проблем за обществото поради високата заболеваемост, инвалидизация и смъртност сред младите хора.

Затова във времето на глобализация познаването на възможностите за профилактика, своевременна ранна диагностика и лечение са предпоставка за ефективен контрол на тези заболявания.

Младите хора трябва да знаят, че в инкубационния период и началото липсват съществени оплаквания, което означава, че пациентът може дълго време да разпространява болестта, без да знае това.

Засега единственият начин за предпазване е презервативът, и то при условие че се прилага правилно. Рисковото поведение, честата смяна на партньорите или използването на нетрадиционни сексуални практики без съответната защита водят до сериозни усложнения, риск от безплодие, а при някои случаи и до смърт.

Профилактиката на онкогинекологичните заболявания има за цел да предотврати заболяванията и смъртността от различните форми на злокачествени новообразувания. Условие за нейното осъществяване е познаването на причината и механизма за възникване и развитие на даденото заболяване.

През последните години, научните данни показаха ефективността на профилактичните ваксини срещу папилома вирусните инфекции. Налице са доказателства, че ваксините постигат значително повишаване на имуногенността, а с това и осигуряване на протективен ефект при 90-95% от имунизираните. Но дори и при 100% обхващане, настоящата генерация HPV ваксини няма да елиминира нуждата от прилагане методите на вторична профилактика.

Необходимо условие за приложение на вторичната профилактика е наличието на високо ефективни и икономически изгодни методи за скрининг на дадено злокачествено заболяване. За повечето страни с работеща цервикална профилактична програма основният скринингов метод е цитологичното изследване (т.нар. Рар тест) с 3-годишен скринингов интервал за възрастта между 30 и 60 години.

Той постига протективен ефект в 93% от случаите. В последните години в страните с по-добри икономически възможности се препоръчва цервикалният скрининг да се извършва на база ДНК или РНК типизация за наличието на онкогенен папиломен вирус.

Тези тестове имат предимство с по-високата си чувствителност и възможността за качествен контрол. Ниската специфичност и по-високата цена са някои от недостатъците им.

Направеният анализ на необходимите познания и профилактични мерки показва, че медицинските грижи не са достатъчни за запазване сексуалното и репродуктивното здраве на младите хора.

В тази връзка подобряването на училищната здравна политика е основен елемент от здравното образование с оглед изграждането на подходящи знания, умения и отговорно сексуално поведение.