Д-р Красимир Йорданов: Дано заглавието на филма "Последната линейка на София" не се окаже пророческо

-  Д-р Йорданов,  какво е обяснението ви  за нападението над вас и какво точно се случи?

-  Нямам смислено обяснение за тази жестокост. Агресивността в хората се повишава с всеки изминал ден. Получихме сигнал в „Спешна помощ”. Първо беше обявено, че диабетичка е зле в резултат на  злоупотреба с алкохол, след това по пътя стана ясно, че е става дума за 15-годишно момиче. Отидохме на адреса и още при отварянето на вратите на линейката хора, които придружаваха момичето, ни налетяха. Не е имало никакъв конфликт, нито спор, нито нещо, с което да сме провокирали реакцията им.

-  Отзовахте ли се навреме? Често линейките закъсняват и близките се ожесточават от отчаяние.

-  Екипът ни пристигна на адреса в кв. „Овча купел” точно на 6-ата минута от приемането на сигнала. По никакъв начин не сме ги предизвикали. Директно налетяха на бой.  Единственото, което чух от тях, бяха нечленоразделни викове и крясъци. Със сигурност бяха пияни или дрогирани. 

-  Във фейсбука нападателите ви заявиха: „Щом сме ги били, значи има защо”.

-  Това показва нивото им.

-  Как ще коментирате факта, че тези хора са освободени?

-  Нищо не мога да кажа. Има магистрати, нека да се произнесат. Нека не забравяме, че живеем в територията България. Не я наричам държава, защото няма такава. Това е територията България. Тук всичко е позволено и може реално да се случи. Но нека да изчакаме следствието. Практически то започна отново във вторник.

-  Вярвате ли в правосъдието? Имате ли надежда за справедливо възмездие?

-  По принцип не. Но в случая се надигна огромна обществена подкрепа, медиите дават гласност и следят развоя на събитията под лупа. Затова се надявам, че все нещо ще стане.

-  Вие сте главен герой на филма „Последната линейка на София”, който бе награден в Кан. Как ще коментирате случилото ви се през призмата на човек, който само преди година стана лице на спешната помощ в държавата?

-  Дано заглавието на филма не се окаже пророческо и не се превърне в действителност. Опасността е реална.

-  Във филма вие казвате: „Не искам да ме подхвърлят като листо на есенен вятър”. Чувствате ли се по подобен начин сега?

-  Сега съм заел изцяло изчаквателна позиция. Повече обаче няма да позволя да бъда като кукла на конци.

-  Казахте, че сте на косъм от идеята да се откажете от професията. Емоционална реакция ли бе това, или наистина го обмисляте?

-  Нека да мине известен период от време, за да се възстановя психически. Тогава ще преценя. Ако побойниците останат ненаказани, просто ще се дистанцирам от държавата. Вариантите за това са много.  Професията си няма да зарежа, защото в крайна сметка над 26 г. съм в сферата  на спешната помощ в София. Човек в крайна сметка има някакво призвание и сам си избира попрището. Смятам, че е срамно при първата по-голяма спънка да дам заден.  Борбата в името на лекарите трябва да продължи. 

-  В какво е тръпката на тази работа, която ви държи толкова дълго?

-  Виждаш много бързо резултатите от работата си – буквално за броени минути. Това носи огромно удовлетворение.

-  Имали ли сте смъртни случаи?

-  В линейката през последните 6 г. нямам. Умирали са хронично болни по домовете си, но това са били случаи, в които действително нищо повече не е можело да се направи.

-  Тези дни за пореден път се постави въпросът за паник бутона в линейката. Какви мерки за безопасност са необходими?

-  Паник бутонът трябваше да се въведе преди 15 г. Той вече е  отживелица. В някои от нашите по-новите наши линейки има монтирани, но не работят, защото не са свързани. В тази, с която аз бях онази вечер, изобщо нямаше. Паник бутони има само в някои болници - в „Пирогов” например всеки кабинет е в директна връзка със стаята на дежурния полицай. По цял свят вече всичко е с дистанционни джипиеси. Ако не съм в линейката, а на улицата, как да го стигна този паник бутон?! Сега се работи с индивидуални дистанционни джипиеси, които се носят в ръка и във всеки един момент могат да бъдат задействани.

-  Твърдите, че това не е първото посегателство над вас, макар че е най-жестокото. Ваши колеги също са обект на насилие. Обсъждат ли се в гилдията някакви мерки за безопасност?

-  Не, категорично. Никой не се занимава с това.

-  Смятате ли, че е реалистично в по-рискови ситуации екипите на „Спешна помощ” да ходят заедно с полиция на адрес?

-  Това е направо задължително.  Това е т.нар. работа на терен и има европейски стандарти за нея. На екипа трябва да бъде осигурена безопасност за работа. Той няма право да влезе, без да му бъде осигурена безопасност.

-  У нас има ли подобна практика?

-  Преди при преценка, че сигналът от адрес е звучал агресивно на тел. 150, задължително преди медицинския екип се пращаше полиция. С въвеждането на тел. 112 това изискване отпадна.

-  Политици предлагат промени в Наказателния кодекс, с които побоят над лекар да се приравни на побоя над полицай. Достатъчно ли е това?

-  Посегателството над медицинско лице по време на изпълнение на служебните му задължения задължително трябва да бъде криминализирано. И не става въпрос само за „Спешна помощ”, а и за болниците.

-  Какви мерки се налагат незабавно в спешната помощ?

-  Първо трябва да се тръгне от вдигане на възнаграждението. По този начин ще се повишат  критериите за подбор на кадри. Сега е един лекар получава 700 лв., сестра от екипа 460, а шофьорът работи за 430. Спешната помощ трябва да стане база за обучение на кадри, както беше едно време, така че младите доктори, работейки тук, да могат да специализират каквато специалност искат. И сега идват млади хора при нас, но само за трамплин. Задържат се не повече от 1-2 месеца. Намират си по-добре платена и по-спокойна работа и напускат.

-  На какво според вас се дължи негативното отношение в обществото срещу лекарите в последно време?

-  Агресията e резултат от опитите за недъгави реформи в здравеопазването, защото нито едно правителство не се осмели да направи коренна реформа. Все се излюпва някакво недоносче, някаква полуреформа, което е в ущърб на хората, а те няма на кого да си излеят гнева и си го изливат върху нас.

-  Коя трябва да е първата задача на новия министър д-р Таня Андреева?

-  Да реформира спешната помощ в цяла България, но най-вече в София, защото софийската „Спешна помощ” е една уникално здравно звено, което няма равно на себе си. Ние сме отделен център, докато останалите спешни центрове са към съответните окръжни болници. Въпрос на политическо решение е как точно ще стане това.  Думата имат аналитици, юристи, експерти.  А иначе хората трябва да се научат да уважават лекарите. Както във всяко стадо, и в нашето има мърша. Но не може заради единични случаи да се прави заключение за цялостната работа на лекарите в България. Имам подкрепата на  БЛС, който вече предложи финансова и юридическа подкрепа на екипа, организира протест. Студентите по медицина също се вдигат на протест.  Чувствам подкрепата и на медиите, и на обществото като цяло, за което съм признателен.