Д-р Милен Врабевски: Боря сe за българщината по европейски

Визитка

Роден е през 1968 г. във Варна.  Възпитаник на английската гимназия. Служи 2 г. във флота.  През 1995 г. завършва медицина, но работи в болница само една година. През 1997 г. е изправен пред дилемата как да продължи професионалния си път. Тогава създава сам компанията си Comac Medical за клинични изпитвания на нови медикаменти. Постепенно я развива и я превръща в най-голямата частна научно-изследователска организация на Балканите. Днес компанията има клонове в 14 държави в региона и Прибалтика.

Основател  е на фондация „Българска памет”. През 2011 г. е отличен  от Българския дарителски форум за най-голям принос към благотворителността у нас. На 23 април 2012 г. той  и съпругата му са поканени да станат членове на неправителствената организация на Бил Клинтън – Clinton Global Initiative. Преди дни Европейският парламент му присъди престижната награда „Европейски гражданин на годината”.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

-  Д-р Врабевски, Европейският парламент ви награди за една национална кауза. Как постигате баланса между глобалното и националното във фондация „Българска памет”?

-  Фондацията е ориентирана главно към популяризиране на идеята за евроинтеграцията, за да можем да върнем вярата на младите хора във възможностите на България за  реализация, да ги обучим как се печелят европейски пари, да ги ориентираме какво могат да направят, за да държат съдбата в ръцете си. Стремежът ни е да им покажем успели българи, които могат да им дадат своето ноу-хау. Организираме езикови курсове, програми за алтернативна заетост. Най-големият ни коз е директното финансиране кандидатстудентски курсове в 10 града на Югозападните Родопи. Много деца там нямат възможност за частни уроци и това повишава шанса им да бъдат приети в университет.  Надявам се да като завършени специалисти да се върнат да управляват регионите си, за да може България да израства. Изключително съм щастлив, че най-престижната награда на ЕП дойде във фондация „Българска памет”, защото това ни стимулира да поддържаме българщината по европейски модел. Като работодател аз искам у нас да има по-качествена работна ръка,  а като баща - децата ми да останат в България. Искам да бъда сигурен, че съм направил всичко възможно това да се случи. Затова инвестирам в 4 ключови направления – борба с демографската криза, реинтеграция на българската диаспора, изграждане на афинитет към културно-историческото наследство и образователни програми за младите.

-  Кой финансира всичко това?

-  Компанията ми, която е най-голямата научно-изследователска организация в Югоизточна Европа. Ние показваме, че българинът може да бъде и работодател в международен план.

-  Как се свързахте с неправителствената организация на Бил Клинтън?

-  На 23 април 2012 г. съпругата ми и аз получихме покана да станем членове на неправителствената организация на Бил Клинтън – Clinton Global Initiative, много мощна и влиятелна неправителствена организация, чиято цел е да подобри живота на хората – бори се с глада, с климатичните промени, с труднолечимите болести, с бедността – с всичко, което е бич за човечеството. В нея членуват Обама,  Тони Блеър,  Кофи Анан,  Барбара Стрейзънт, Мат Деймън, Бил Гейтс.  Организацията много държи на инициативи, свързани с образователни програми, които дават възможност за по-добра подготовка на младите хора, които намаляват риска от прояви фундаментализъм и други низши негативни енергии, както аз ги наричам. Надявам се да успея да привлека вниманието на върху Източна Европа.

-  Как стигнахте дотук?

-  Първоначалната ми мечта бе да стана хирург, но така и не я осъществих, -  завъриших медицина в най-жестокия момент на прехода – 1996-1997 г. Беше пълна стагнация, беднотия. Перспективата за младите специалисти бе да продават банани или да заминат за чужбина. Аз съм щастлив, че успях да намеря тази ниша. Регистрирах първо фирмата като оne-man-show фирма и съм горд, че за 26 г. успях да я превърна в най-голямата в Югоизточна Европа научно-изследователска организация. Имам страхотен екип, благодарение на който прилагам на практика и нещата, в които вярвам. Корпоративната социална отговорност в модерния й вариант вече не е просто инвестиране на пари в хора, които се занимават с неправителствени проекти, а лична отговорност. Много ми се иска положителната енергия да залее България и хората да повярват, че заедно могат повече, че ако инвестираме в собствената си среда, тя автоматично става по-добра.  Няма какво да чакаме политиците да го правят.

-  Какви други инициативи обмисляте?

-  Ще се борим кирилицата да се нарича българската азбука в рамките на европейските структури. Вече имаме първи положителен отговор от Мартин Шулц, който каза, че е абсолютно резонно в комуникацията с България. Това е първата крачка. Ще продължим честванията на 1150 г. от Моравската мисия и 70 г. от спасяването на българските евреи. Продължаваме и съвместните чествания с Македония. Всяка година на 6 май под ръководството на струмишкия митрополит, който е един от тримата членове на Светия синод на Македония,  правим съвместно честване на възстановените от мен военни гробища в Ново село, което е на 10 км от границата с България край Петрич. 300-400 гости от различни краища на България и българската диаспора, местни активни граждани, се събираме, за да отбележим Ден на храбростта и българската армия. Почитаме загиналите във войните за национално обединение и за българския национален идеал. След като ние първи я признахме Македония за независима държава, сега много ми се иска да подкрепим църковната й независимост от Сръбската патриаршия. Тя всъщност си е Охридска архиепископия, създадена е още по времето на Василий Българоубиец, има грамоти.

-  - Може би част от обяснението за патриотичната ви активност е, че сте наследник на съратник на Левски?

-  Да. Прадядо ми Хаджи Станьо Врабевски е пазил едно от тефтерчетата на Васил Левски. Намерено е в къщата ни. Баба ми видяла нещо стърчащо в стената. Помислила,  че е кесия пари, но се оказало, че е тефтерче със сметките на Апостола с негов подпис на всяка страница. За съжаление то е изгубено, но има данни за него в Държавния архив. Стихосбирката „Горски пътник” на Раковски, която е личен подарък с автограф за прапрадядо ми, пък е дарена на музея в Тетевен. Друг мой прадядо е герой от войните за национално обединение. Участвал е в атаката на Одрин, от където има Орден за храброст и атаката в Криволак през Първата световна война, когато са спрени френско-английските дивизии. Такива са били прадедите ми. Няма как да избягам от това.

-  - Твърдите, че битката с демографската криза е приоритет в дейността ви. Как точно го правите, като изключим факта, че самият сте баща на 5 деца?

-  Двете деца са от първия брак на жена ми, но всички сме заедно и така или иначе сме един минимодел на желаното от мен българско семейство. Всички са щастливи, имат възможност да се развиват в желаната от тях посока. Ние сме първият спонсор на кампанията „Искам бебе”. Започнахме с  25 семейства, в които се родиха 13 деца. След това с наше участие се появи и държавният фонд за асистирана репродукция. До момента сме помогнали за появата на 19 деца за България, като вече поехме най-трудните казуси. Ето, миналата седмица подкрепихме една жена с 4 неуспешни опита, вече в напреднала възраст,  на която държавният фонд вече не може да плати. Но семейството отчаяно иска дете и ние ще направим всичко възможно да помогнем.

-  Как ще коментирате протестите?

-  За мен е изключително добра новина, че гражданското общество се събуди и интелигентните хора започнаха да доминират по някакъв начин. Това е част от битката на фондация „Българска памет”. Гражданското общество постави един праг на почтеност и морал в политиката и си го търси, изисква го. Вече няма да остане безнаказано задкулисно и непрозрачно решение в политиката. Президентът в момента е обединител на положителните очаквания за  излизане от кризата и очаквам той да инициира един качествен изход. Като гражданин подкрепям изправянето на гражданското общество срещу олигархията и корупцията в управлението. Като работодател имам нужда от работещи институции. Затова бързам да се намери изход, защото инвестирам парите в нацията и в националната идея. Като родител държа в страната ми да има демокрация и обективно правораздаване и подкрепям усилията на гражданското общество в тази посока.

-  Имате албум с легендарния Джон Лоутън от „Юрая Хийп”. Как човек като вас е и рокизпълнител?

-  През 2012 г. записах албум с Джон Лоутън, който посветих на положителното мислене. Много ми се иска младите да разберат, че парите служат, за да се добавя стойност към живота на другите. Тогава човек ще има повече и ще бъде по-щастлив. Смешно е да гоним щастието, защото то е имагинерно. Щастието е самият път. Първият ми албум се казваше „Силата на ума”, а сега очаквам да участвам в още един „Моят начин да се обичаме”. Той ще бъде записан в най-доброто звукозаписно студио на Балканите, което ще отвори през септември и е ангажимент на моята продуцентска къща „Интелиджънт мюзик”. Продуцентската къща всъщност е нещо, което избираме да правим в свободното си време вместо да купуваме яхти, вили или да правим конкурси за монокини.

-  За какво ще изхарчите наградата си?

-  Наградата е 4000 евро и ще отиде за кандидатстудентските курсове по българки език и литература, по математика, история и география, химия и биология за децата от Югозападна България.