IMS и БАТЕЛ създават единен код за лекарствата в България

Страната ни ще получи напълно безплатно универсален лекарствен код, стана ясно на пресконференция на НЗОК за електронната рецепта. Водени от спешната необходимост за модернизация на лекарствения пазар у нас, IMS България - международна анализаторска компания, и Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ) решават да финансират и изградят тази система. От януари 2014 г. се очаква да заработи електронната рецепта. Отначало тя ще обхваща само медикаментите, частично или напълно платени от НЗОК, но после трябва да обхване и всички останали продукти в аптеките.

За да функционира такъв електронен обмен на данни, е важно различните системи да работят с един и същи език, посочи д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS България. В момента у нас различните участници на пазара (НЗОК, Комисия по цени и реимбурсиране, дистрибутори и др.) използват различни кодови системи за продуктите, които се търгуват на пазара. Нито една от тези системи обаче не е пълна и не може да комуникира с другите. Кодовата система на НЗОК покрива около 50% от продуктите, които са регистрирани, посочи д-р Трифонов. Другите продукти, за които хората сами плащат, не са включени в системата на касата, защото тя не търгува с тях. Подобен списък има и в Комисията по цени и реимбурсиране, който обаче е строго ведомствен и е само за служебно ползване.

Съществуването на различни кодови системи води до  огромен преразход на ресурси и финанси, посочи още д-р Трифонов. То посочи следните примери: У нас има 3800 аптеки, които имат 2800 системи. Дистрибуторите на лекарства са над 100 и те също работят със свои кодови системи.

Единната система означава, че всяко нещо, което може да се купи в аптека, ще има електронен код – дори марли и бинтове. „Тази система вкарва здравеопазването директно в ХХI в. С нейна помощ лекарят може да изпише само на една рецепта с баркод както платените по каса продукти, така и онези, за които пациентът сам заплаща в аптеката. Избягва се писането на ръка, огромната бумащина, намалява се до нула възможността за грешки при записването на ръка или разчитането на записа. Ползите за всички участници са ускорен оборот и намалени до нула грешки”, обобщи експертът.

Има и други предимства. Наскоро например масов продукт за лечение на настинка бе изтеглен от пазара. Ако имаше система за единни кодове, би позволила да бъде разпратено съобщение в рамките на 5 минути да се блокира съответният продукт, предвиден за изтегляне, поясни д-р Трифонов. Сега се работи по стария начин - разчита се на писма, които се разпращат и се бавят.

Проектът, който IMS България и БАТЕЛ смятат да осъществят заедно, няма да е изцяло нова разработка. IMS има опита, защото поддържа единни системи за кодове в редица европейски страни, изтъкна д-р Трифонов. В Белгия например единният код се поддържа от фармацевтичния съюз и IMS, а в Унгария - от IMS и Асоциацията на търговците на едро. Тази система покрива целия оборот на лекарствата.

„За да тръгне такава система, трябва да се положат много организационни усилия - първо, за да бъде изградена, а след това и поддържана. Тя трябва да  е универсална и да включва всички лекарства, не само тези, които се изписват по НЗОК. По този начин се постигат големи облекчения за лекари, пациенти и другите участници в търговския процес”, коментира д-р Трифонов. След като бъде разработен, единният лекарствен код ще бъде предоставен безвъзмездно за използване от институциите в България – МЗ, НЗОК, ИАЛ и всички други, които имат интерес, стана ясно на пресконференцията.

В България ще бъде пренесен търговският опит на Унгария, където вече е утвърдена системата Alimed. Преди да се въведе единен код проучванията сочели, че информационният хаос води до 25% грешни поръчки, замени и корекции. При системата Alimed всички възможни информации за продуктите се събират и се издава единен код, след което той се разпраща до всички участници в пазара.

Каква е ползата за тях? Аптеката получава абсолютно безплатно универсални кодове за лекарствата и би могла да поръчва с тях от различни дистрибутори. Това води до силен конкурентен натиск върху лекарствения пазар за по-добро обслужване, по-бърза доставка и по-ниски цени. Така системата е антимонополна и проконкурентна.

Единните кодове у нас ще функционират по подобен начин. Чрез софтуерните фирми в България този код ще стига да аптеките на пазара. Нито един от участниците във веригата няма да заплаща нищо за кода. Така електронната рецепта ще се превърне в универсален информационен източник, в който се съдържа пълна информация за всяко лекарство. Хартиените рецепти, написани на ръка ще останат в историята, прогнозира д-р Трифонов. Съществено ще се подобри и скоростта на обработка – тя ще трае колкото една електронна транзакция.