Правилният баланс е ключов фактор за достъпа до лекарства

Финансовата стабилност на обществените системи за здравеопазване е сериозно предизвикателство днес. Средствата, необходими за съвременно лечение, постоянно се увеличават, същевременно нараства и възрастното население, което е основен потребител на здравни услуги. Осигуряването на адекватна лекарствена терапия за всички нуждаещи се пациенти е ключов момент в социалната политика в Европа.

Наскоро български експерт беше избран на висока позиция в престижна европейска фармацевтична организация. Дългогодишният специалист в лекарствения бизнес Владимир Афенлиев, в качеството си на представител на Софарма, стана член на изпълнителния комитет на Европейската генерична асоциация, която обединява най-големите генерични фармацевтични производители от континента. В България г-н Афенлиев е директор „Бизнес операции, стратегическо и организационно развитие” на Софарма. Накъде върви Европа в лекарствената политика, разяснява специалистът.

Европейската генерична асоциация, в която членува и българската генерична асоциация БГ-фарма, има за цел да отстоява разумна и балансирана лекарствена политика, която да отговаря в най-голяма степен на нуждите на пациентите и на обществото като цяло. За съжаление в Европейския съюз няма единни правила по отношение на социалните плащания, включително и за ценообразуването и реимбурсирането на медикаменти. Това е приоритет на националните законодателства на отделните държави. Има европейска директива, която регулира производството и търговията с медикаменти, но тя се ограничава до много съществената тема за лекарствената безопасност – регистрация, добра производствена практика, дистрибуция. Но каква политика се води за реимбурсиране, има ли референтно ценообразуване или не, тези въпроси са оставени на националните законодателства.

В държавите, в които има по-стара традиция в ценообразуването на лекарствата, системите са насочени към това, водейки в някакъв смисъл прогенерична лекарствена политика за заболяванията, за които има навлезли утвърдени генерични медикаменти, да пестят средства, с които да осигуряват лечението на заболяванията, за които единственото решение са оригиналните препарати. Това са не само редица онкологични, но и много от редките болести. Има заболявания, за които единственото лечение се осъществява с оригинален медикамент, който е разработван дълги години и поради това е на висока цена. Но за много заболявания на пазара има разнообразие от генерични медикаменти, които позволяват с наличния и по правило ограничен финансов ресурс да се лекуват повече хора. В този смисъл трябва да има баланс между двата вида медикаменти, който да почива на здравия разум и рационалността.

Ако погледнем данните за България, ще установим, че медикаментите за основните социалнозначими заболявания като хипертония, диабет, исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест и други, са с най-нисък процент на реимбурсация – между 25 и 50 на сто. А тук става въпрос за над 3,5 милиона души. Те са принудени всеки ден да приемат по 3–4 и повече медикаменти в продължение на години, защото страдат от хронични заболявания. От друга страна, и онкологичните заболявания са социалнозначими, а за някои от тях лечението е само с оригинални препарати. Затова именно е необходим баланс по отношение на държавната лекарствена политика.

Все още в обществото, а дори и сред някои специалисти битуват погрешни представи за същността на оригиналните и генеричните лекарства. Каква е реалността? На първо място, когато патентът на оригиналния медикамент изтече, той се превръща в един от препаратите в групата на генериците, съдържащи  съответното активно вещество. Генеричните медикаменти са точно толкова ефикасни, ефективни и безопасни, колкото е и бившият оригинален препарат, въз основа на който те са разработени.

Трябва да е ясно, че регулациите са много строги и се отнасят с еднаква сила и за оригиналните, и за генеричните лекарства. Разликата е, че компаниите за оригинални медикаменти първоначално инвестират много големи суми за разработването на дадена лекарствена молекула и доказването на нейните свойства. А генеричните компании инвестират, за да докажат чрез строго контролирани клинични изпитвания, че техните препарати са биоеквивалентни на оригиналния продукт. Но други разлики няма. Ако посетите две фармацевтични предприятия, няма да можете да направите разлика кое е за генерични и кое е за оригинални лекарства. Правилата за добра производствена практика важат за всички с еднаква сила.

Едно от доказателствата за еквивалентността на генеричните лекарства е фактът, че все повече оригинални компании включват такива препарати в портфейла си основно чрез придобиването на генерични компании. Зад това стои и научна, и бизнес логика. От една страна, през последните години не се откриват нови лекарствени молекули и все повече препарати ще стават генерични. От друга страна, така и така генеричните препарати конкурират оригиналните след изтичането на патента, поради което редица оригинални компании предпочитат да предлагат свои генерични продукти, за да запазят пазарния си дял. Според редица авторитетни анализатори в следващите 15–20 години се очертава сериозно окрупняване на фармацевтичния бизнес в световен мащаб, като на пазара е възможно да останат не повече от 4-5 фармацевтични компании, които ще предлагат и оригинални, и генерични продукти.

Индустрията се развива много бързо и не бива на генеричните медикаменти да се гледа като на някакъв копиращ бизнес. Има редица случаи, в които бивши оригинални препарати се доразвиват като лекарствени форми от генеричните компании. Ако преди е имало например само таблетна форма, след това се разработва и доказва и друг начин на приложение. Но в днешно време има един друг, много важен показател – стойността на лечението. Тук всеки от двата вида медикаменти има собствена роля. Ролята на генеричните лекарства и на индустрията, която стои зад тях, е да правят лечението на масовите заболявания достатъчно поносимо за много по-голям брой пациенти.

В Западна Европа прилагането на генерични препарати спестява милиони евро на системите за здравеопазване. В момента на целия континент имаме застаряващо население. Днес децата от така наречения бейби бум започват да излизат в пенсия, а нов бум в раждаемостта няма. Това означава, че се очертава сериозен дисбаланс между хората, които ще имат нужда от здравни услуги, и онези, които ще осигуряват средствата за тези услуги. Това още повече налага да се търси разумен и балансиран подход.