Д-р Дечо Дечев: Болниците трябва да печелят от здрави хора

-  Д-р Дечев, преди дни обявихте, че без сериозен мотив здравната каса отказва да пренасочи ресурс към т.нар. мозъчни пейсмейкъри, които, правят възможна дълбоката мозъчна стимулация на болни с паркинсон. Има ли някаква промяна след смяната на ръководството?

-  Още не, но се надявам здравната каса скоро да поеме плащането на невромозъчния стимулатор, който е базата за невромозъчната стимулация. Това е много скъп консуматив - струва 21  000 евро. Това е и причината методът да е приложен само на двама пациенти. Лечението и сега се плаща от НЗОК, но само като медикаменти. Искаме и консумативът да бъде поет от касата – като клапите, ортопедичните стави и др. Затова НЗОК трябва да реши. Здравното министерство също трябва да се намеси, ако се приеме постановката, че консумативът ще бъде калкулиран в клиничната пътека.

-  Само в болница „Св. Ив. Рилски” ли се прилага този метод?

-  Да, само при нас. Методът е уникален за България.

-  По какви критерии се избират хората с паркинсон, които са подходящи за дълбока мозъчна стимулация?

-  Методът е подходящ при пациенти, чиито симптоми трудно се контролират въпреки оптимизираната фармакотерапия. Изискването е да са имали ясна диагноза болест на Паркинсон в продължение на повече от 5 г. В по-млада възраст ефектът е по-добър – тези, които са в трудоспособна възраст могат отново да се върнат на работа, да бъдат активни.

-  Какво очаквате от новото ръководство на НЗОК, за да се подобри финансирането на болницата като цяло?

-  Не само аз, а и всички, очакваме болниците да получават адекватно финансиране. В момента имаме някакви рамки като бюджет, които се прехвърлят и на ниво отделение и клиники по силата на вътрешно разпределение, за да можем да се вместим в бюджета. Д-р Тодорова е човек, който има опит, познава нещата и много разчитам, че ще намери разумния начин да се отсеят действително работещите болници от тези, чиято водеща цел е печалбата, а не медицинските критерии.

-  Ваши колеги смятат, че задължително трябва да се ограничат средствата за скъпите кардиологични интервенции за сметка на останалите. Вие споделяте ли такъв подход?

-  При всички положения в сумите, които заплаща в момента НЗОК за този вид консумативи има много резерви. Само за една категория стентове се плаща 2,5-3,5 млн. лв. месечно повече от реалното. Ето, ние кандидатстваме за 1 млн. и не ни го дават, а се хвърлят средно по 3 млн. повече. При това положение решението се налага от само себе си. Трябва да се договорят реални цени за другите консумативи и с икономисаните средства да се покрият дейности като дълбоката мозъчна стимулация.

-  Лансирахте идеята човек да си избира болница както си избира джипито. Как точно си го представяте? Все пак не всички болници предлагат пълен терапевтичен спектър.

-  Това е принципът на капитацията. Този начин на финансиране би решил всички проблеми на сега съществуващия, би елиминирал  надписванията, от които всички толкова се оплакват и които са масова практика. Огромен брой болници приемат с охота пациенти, които могат да се лекуват и доболнично и ги хоспитализират. Принципът в момента е следният - нашето благосъстояние зависи от това да има повече болни. Колкото повече болни има, толкова болницата е по-добре. Това противоречи на интереса на всички нас – ние искаме да сме по-здрави. И тук вече настъпва конфликтът между болниците и пациентите –едните искат да са по-здрави, другите искат да имат повече болни. При модела с капитацията колкото сме по-здрави, толкова болницата печели повече, защото получава твърдо финансиране независимо дали човек отиде в болницата. Моите 15 лв. като пациент отиват в дадена болница. Ако съм здрав, тази сума за нея е чист приход, ако съм болен – генерирам разход. Затова болницата е мотивирана човек да е здрав. Ако недай си боже, се наложи хоспитализиране, тя ще се грижи за болния така, че колкото може по-дълго време да е здрав. А не както е в момента, по 3-4 пъти в годината ти казват: „Ела след два месеца, ела пак след още два, защото колкото пъти повече влезете, толкова повече пари носите”. Това изкривява и здравната статистика. Колкото повече болници стават, трябват повече болни. И тук вече влизаме в един омагьосан кръг. Естествено има много детайли да се обсъдят. Но принципно такъв модел на капитация решава всички съществуващи сега проблеми. И тогава по един естествен пазарен начин, а не административно и бюрократично, по-добрите болници, ще бъдат в по-добро финансово състояние отколкото сега, когато здравните заведения са принудени да разчитат на партийни, корпоративни, за да получават финансиране от касата.