Динята – афродизиак и съкровищница на безценни вещества

Динята безспорно е един от сигурните атрибути на лятото. Вълнуващият ритуал с изваждането на леденостудената диня от кладенеца след горещия ден, за който с умиление все още си спомня част от по-възрастното поколение, почти безвъзвратно е забравен. Модерната придобивка – хладилникът, който иначе успешно се справя със задачата си, не може да предизвика онази незабравима идилия, онези емоции на светещите детски очи, очакващи цял ден с нетърпение този върховен момент – разрязването на динята. В дълбините на историята потъна още един ритуал на българския бит, още един спомен...

Съществуват цели 1200 разновидности на динята, които се отглеждат в около сто страни на света. Известни са видове с бяла, жълта, светло- или тъмнозелена, както и пъстра окраска на плода и бяла, жълта, розова или тъмночервена месеста част. Най-голям производител на дини е Китай, чийто годишен добив се оценява на около 65 милиона тона. Следват Турция (близо 4 милиона тона), Иран (около 3,3 милиона тона) и т.н. Световният рекорд принадлежи на диня от сорта „Каролина Крос”, чиято „рожба” достигнала рекордните 119 кг.

Освежаващото и укрепващо силите действие на динята е известно от столетия. С напредването на познанията в различните научни направления и особено с развитието на аналитичната техника се натрупва богата информация за химическия състав и физиологичното й въздействие, в резултат на която интересът към нея, особено през последните години, нарасна изключително много.

Месестата й част съдържа 80-90% вода,

6-18% лесноусвоими захари (глюкоза, фруктоза, захароза), белтъчини (около 0,7%), мазнини (0,2%), фибри, органични киселини, витамини ( А, С, В₁, В₂, В₃, В₅, В₉), както и редица ценни минерали – калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, мед, цинк, кобалт, йод, фосфор и т.н. Калорийността на динята е около 38 ккал/100 г. Фруктозата съставлява около половината от захарите на динята и доколкото 30-40 г от нея се усвояват от организма на практика без участието на инсулин, то дори пациенти с инсулинозависима диета могат да консумират до 200-300 г плод дневно. Фолиевата киселина, чието значително наличие в динята беше установено неотдавна, играе значителна роля в кръвотворната и имунната система на организма. Тя е особено важна в периода на неговото развитие – във вътреутробното и в ранното детство, което предопределя задължителното й присъствие в менюто на бременните, кърмещите майки и малките деца.

Динята е изключително ценен източник на магнезий

- химичен елемент, който играе важна роля в стабилизирането на кръвното налягане, в отделянето на жлъчния сок, в предотвратяването на образуването на оксалатни камъни в бъбреците, в понижение на нервната възбудимост, в предотвратяването на мускулните спазми, стабилизирането на чревната моторика и т.н., и т.н. За покриване на дневната потребност на организма от този важен минерал е необходима скромната порция от 150 г. Уникалността на този плод се състои в това, че той на практика не съдържа киселини и соли, които дразнят отделителната система. Нещо повече, благодарение на уникалния си състав и слабокиселата реакция (рН 5,2-5,6) той способства за успокояване на налични раздразнени участъци от нея. Нефролозите препоръчват на пациенти, склонни към образуване на бъбречни камъни, както и на страдащи от рецидиви на цистит и пиелонефрит, да консумират до 2 кг диня дневно.

Доказано е, че тя способства за извеждането на токсините от черния дроб,

т.е. тя е ефективно средство за детоксикация на организма както при хронични заболявания, така и при остри хранителни и медикаментозни отравяния. Изключително ефективен метод за цялостно възстановяване на организма (например след алкохолна или друга интоксикация) е т.нар. динена диета, състояща се в консумиране в продължение на 3-4 дни само на диня и черен хляб. Задълбочените изследвания с последните достижения на аналитичната химия показаха, че динята крие още твърде много тайни. Оказа се, че тя съдържа значителни количества от каротеноидите ликопен и бета-каротин (провитамин А), на които се дължи цветът на месестата й част и които са изключително мощни антиоксиданти. За разлика от бета-каротина, в организма ликопенът не се превръща във витамин А. Неговият антиоксидантен капацитет превъзхожда два пъти този на бета-каротина и около сто пъти на витамин Е. Известно е, че каротеноидите, в частност ликопенът,  са ефективно средство за превенцията и лечението на редица ракови заболявания – на белия дроб, простатата, стомаха, панкреаса, маточната шийка, кожата и т.н.

В динята е открито и наличието (300 мг/100 г) на едно почти вълшебно вещество – аминокиселината цитрулин. 

Под действието на определени ензими в организма цитрулинът се превръща в друга аминокиселина – аргинин, която върши истински чудеса със сърдечносъдовата и имунната система. В организма тази аминокиселина се проявява като донор на азот, който е необходим при изграждането на мускулната тъкан. Той способства за увеличаване на мускулната маса и намаляване на количеството на мастната тъкан. Установено е също така, че аргининът повишава съдържанието на азотен оксид в кръвта, който има подчертан съдоразширяващ ефект. Това му свойство способства за чувствително подобряване на мъжките еректилни функции - определено добра новина за силния пол. Лошата е, че въпросният ефект, който редица специалисти приравняват с този на виаграта, се проявява с известно закъснение – след месец или два.

За да си лъв в леглото през есента и зимата, „батериите” трябва да се заредят през лятото,

консумирайки големи количества от този наистина вълшебен плод. На аргинина се приписват и психотропни ефекти като подобряване на настроението, физическата активност и либидото. Изключително благоприятният ефект, който цитрулинът оказва върху човешкия организъм – повишаване на неговия енергетичен потенциал, очистване от токсини, повишаване на имунитета и нормализирането на артериалното налягане - е основният аргумент за разработването на технологии за производството на препарати, съдържащи тази удивителна аминокиселина – цитрулина. Същите се радват на голям интерес от страна на активните спортисти поради техния ефект на „напомпване” на мускулите преди сериозно физическо натоварване. Има данни, че тази аминокиселина има благоприятен ефект и при лечението на диабет тип 2, болестта на Алцхаймер, деменцията, както и хроничната умора.

Благодарение на изключително благоприятното съчетание на полезни за организма вещества диетолозите препоръчват динята при редица заболявания – артрит, подагра, ревматизъм, атеросклероза, гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника и т.н. Тя е ефективно средство и срещу анемията поради съдържанието на желязо и способността й да активизира кръвотворния апарат.