Фармацевти искат нов модел на лекарствено ценообразуване

Определянето на цените на лекарствата чрез съизмерването с референтни държави не е оптимален механизъм за ценообразуване, заяви Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, на работна среща в Несебър. По думите му той крие риск от деформации и увеличение на паралелния износ, който пък често лишава пациентите от нужните им медикаменти. Ако цената на дадено лекарство в България например падне със 7%, 6 месеца по-късно това ще се отрази и на цените в другите референтни държави. Това ще засегне и държава, която е в референтния списък за България, и автоматично ще доведе до ново понижение на цените у нас. Само че резултатът ще е намаляване на мотивацията за продажба и крие риск от увеличение на паралелния износ, предупреди Денев. Това значи, че търговците ще предпочетат да изнасят лекарства, придобити или от друг търговец на едро, или от производител, или още по-лошо от аптека или болница. Така се стига до вариант, в който при нужда от 8000 опаковки от даден препарат у нас например са внесени 10 000 и пак го няма, тъй като е реектортирано.

В България няма сериозен контрол над паралелния износ. Фирмите, желаещи да го направят, са длъжни само да уведомят Изпълнителната агенция по лекарствата, каза проф. Генка Петрова, шеф на катедра към Фармацевтичния факултет на МУ-София и председател на ISPOR за България. В резултата за миналата година паралелният експорт стигнал 300 млн. лв., което е сериозна стойност за пазар от 2 млрд. лв. Белгия например имала изискване на пазара да има поне 3 алтернативни продукта. В други страни е забранен износът на онкологични продукти. В Гърция имало временно ограничение за експорт на 60 за местните пациенти медикамента. В Полша се изисквали отчети за паралелен експорт при недостиг на пазара. В Португалия дефицитът на пазара се следял чрез пък он лайн реформа.

Реферирането има въздействие само върху цените на генеричните лекарства, обясни проф. Петрова. При оригиналните имало патент и цената зависела от мащаба на пазара, от отстъпките, от пакетните промоции, от процедурите по споделяне на риска между производителя и обществените фондове. У нас НЗОК има право да договаря понижение на цените само в рамките на 10%, което е по-скоро рестрикция, отколкото възможност за диалог, каза Петрова.

Новите лекарства идват у нас средно след 5-7 г., каза след създаването им заради тежки бюрократични процедура, стана ясно още на фармацевтичния форум. За някои диагнози като СПИН например това можело да се окаже фатално заради силната изменчивост на вируса. Имало и рекордно забавяне на нови молекули до 10 г.

В следващите 4 г. фармацевтичните пазари ще растат във връзка с високоспециализираните терапии, свързани с тежки онкологични диагнози, множествена склероза, автоимунни заболявания, обобщиха специалистите. Тяхното лечение не можело да бъде евтино, но с умно договаряне със здравната каса и с отделяне на повече средства в системата ситуацията можела да се промени. (За ролята на иновативните медикаменти - Виж прикачените файлове)

• Потребление на иновативни терапии - сравнение със страни от ЕС. Общ поглед върху здравните ползи от иновацията. Причини за ограничения достъп и възможности за подобрение
• Ценообразуване на лекарствата в България. Странични ефекти на ниските цени