Възраст и очно здраве

Зрителната функция на човешкото око се променя с възрастта, променят се рисковете и вероятността за различни заболявания. Откриването на причините за намаляването на зрението при възрастните хора, точната и навременна диагностика отличават лечимите от нелечимите заболявания и са решаващи за бързото им и навременно повлияване и/или излекуване.

По данни на СЗО най-честите причини за слепота при възрастните са: катаракта (47,9%), глаукома (12,3%), дегенерация на макулата (8,7%), диабетна ретинопатия (4,8%), запушване на съдовете на ретината.

Катарактата (перде) води до намаляване на количеството светлинни лъчи, попадащи в окото, и човек вижда неясно и размито. Намалението на зрението е обратимо и лечимо, когато катарактата е единствената причина. Вече не се чака пердето да узрее, за да се оперира, днес операцията се извършва през малък разрез с ултразвук, безшевно, с имплантация на меки, сгъваеми вътреочни лещи. Периодът на възстановяване при този вид операция е значително скъсен и облекчен за пациента.

Глаукомата често протича безсимптомно и пациентите остават недиагностицирани до късните фази. Основни рискови фактори са: повишено вътреочно налягане, фамилна обремененост, късогледство, захарен диабет, системна хипертония и др. При острата форма на първична закритоъгълна глаукома настъпва остро закриване на иридокорнейния ъгъл от корена на ириса - причина за рязко и силно покачване на вътреочното налягане. Оплакванията са от силна болка в главата с гадене, повръщане, намалено зрение, ореоли около светлините, зачервяване, сълзотечение.

Диагнозата  се поставя на базата на проследяване на стойностите на вътреочното налягане, оглед на очно дъно, изследване на зрителния нерв, на периферното зрение, скенер на очно дъно. Поставянето на диагнозата навреме и понижаването на стойностите на вътреочното налягане чрез капки, лазер или оперативно лечение са възлови за спиране на прогресията на болестта.

Макулната дегенерация е заболяване на хората в напреднала възраст, нарушава централното зрение, способността за четене и разпознаване на лицата. Има две форми - влажна и суха, разграничаването им определя начина на лечение. При влажната форма лечението е с прилагането на анти-VEGF препарати, при сухата се предписват витамини с лутеин, зеаксантин, омега-3 мастни киселини и др.

При диабетна ретинопатия основните рискови фактори за развитие са: давност на диабета, висока кръвна захар, артериална хипертония, възраст на поява на заболяването, генетични фактори, затлъстяване, тютюнопушене, заседнал начин на живот. Повече от 90% от пациентите с тип I с давност на заболяването над 20 г. имат някаква форма на диабетна ретинопатия, след 30 г. над 50% имат развитие на нови некачествени съдове, водещи до кръвоизливи и отлепване на ретината. При тип II след 20-годишна давност 60% развиват белези на ретинопатия. По-високата честота на диабетна ретинопатия при диагноза захарен диабет тип II се дължи на по-късното диагностициране на болестта - 4-7 години след нейното начало.

При усложнения на пролиферативната диабетна ретинопатия - кръвоизливи в стъкловидното тяло, отлепване на ретината, които водят до тежка загуба на зрението, трябва хирургично лечение. За предотвратяване на усложненията са необходими редовни профилактични прегледи поне веднъж в годината. За уточняване на стадия на диабетната ретинопатия се прави снимка на очно дъно с контраст. Лазертерапията и интравитреалните инжекции с анти-VEGF препарати и/или кортикостероиди са част от терапията за спиране на прогресията на заболяването и недопускане на необратими увреждания на зрението.

Съдовите оклузии на ретината (артерии и вени) водят до блокиране на кръвоснабдяването й. Обикновено настъпват в едното око, има внезапно, различно по степен намаление на зрението. Оклузиите биват стволови и клонови. Острата едностранна загуба на зрение без болка е най-честият симптом при запушване на артериален съд. Причините: запушване от атеросклеротичен тромб, обикновено при пациенти с артериална хипертония (60%), захарен диабет (25%) и др. Оклузията на съдовете на ретината е спешно състояние. Ако ретината остане некръвоснабдена по-дълго от 20-40 мин, се развиват необратими процеси, водещи до смърт на ретинните клетки.

Лечението и превенцията на усложненията от очните заболявания изискват усилията на общопрактикуващи лекари, офталмолози и кардиолози, редовните прегледи и своевременното лечение са решаващи за запазване на зрението.