Силицият – между митовете и реалността

Без преувеличение може да кажем, че силицият е некоронованият крал на неорганичната материя. Под формата на силициев диоксид и някои други съединения той е основeн градивен елемент на почвата, глината, скалите и пясъка, т.е. на почти всичко в заобикалящата ни нежива природа. Истинският му лик – сиво-черно вещество с метален блясък, за първи път бил видян от шведския химик Йонс Берцелиус, който през 1823 г. го получил в чист вид.

Ако трябва да сме коректни, трябва да споменем, че силицият е изиграл съществена роля за оцеляването на човешкия род и за развитието на нашата цивилизация. В онези далечни и сурови времена кремъкът (който по същество е силициев диоксид) е бил основният материал за направата на примитивните сечива за лов и за бита, както и средство за получаване на живителния огън. В продължение на хилядолетия пясъкът си остава основният материал, чрез който са реализирани грандиозни творения на човешкия ум като стъклото.

В наши дни уникалните полупроводникови свойства на силиция предопределиха бурното развитие на електрониката, което доведе до невероятни промени в живота на човека и създаде предпоставки за началото на т.нар. трета промишлена революция на Земята. И все пак, независимо от безспорните заслуги на силиция за развитието на цивилизацията, ние ще се насочим към ролята на този уникален химичен елемент в жизнените процеси, протичащи в човешкия организъм. Направление, в което през последните години се правят интензивни изследвания, които се следят с особен интерес.

Всъщност интересът на медицината и на диетологията към силиция води началото си от първите десетилетия на миналия век и лавинообразно нараства с всяко следващо научно изследване, доказващо неговата роля в сложния лабиринт от биохимични процеси, протичащи в живите организми. През 1912 г. немският лекар Кюн изказва хипотезата, че силицият препятства развитието на атеросклерозата – опасният предвестник на инфаркта и инсулта. Хипотезата е потвърдена експериментално през 1957 г. от двама французи, които установяват, че в кръвоносните съдове на пациентите с атеросклероза съдържанието на силиций е много по-ниско от това у здравите хора. По безспорен начин е установено, че увеличаването на приема на усвоими от организма форми на силиция води до преустановяване на атеросклеротичните процеси.

Задълбочените изследвания доведоха до изключително интересни резултати. Оказа се, че освен като своеобразен „еластан”, осигуряващ гъвкавостта на кръвоносните съдове, силицият изпълнява в тях и ролята на устройство, което „слуша” и изпълнява командите на главния мозък за тяхното свиване и разширение в зависимост от потребностите на организма. При недостиг на този елемент в организма в стените на кръвоносните съдове той се заменя с калций, който обаче не може да се похвали с неговите уникални свойства. В резултат „интелектуалната” връзка на артериите със „сървъра” на човешкия организъм – мозъка, се нарушава и в комуникирането настъпва хаос. Наред с това калцият способства за чувствително „втвърдяване” на кръвоносните съдове и чрез образуваните своеобразни „шипове” по тяхната вътрешна повърхност създава предпоставки за възникването на т.нар. холестеролни плаки.

Но с казаното далеч не се изчерпват „добрите дела” на силиция. Установено беше, че благодарение на химическата си природа силицият образува в организма колоидни системи, които чрез своя електричен заряд улавят всевъзможни вредни за организма съставки в кръвния ток и особено в дебелото черво – микроорганизми, токсини, отпадни продукти от метаболизма и т.н. Съществува мнение, че „шлаката” в дебелото черво може да инициира развитието на 10 000 болести! При действието си въпросните колоиди проявяват учудваща избирателност – т.нар. дружествени, полезни за организма бактерии остават незасегнати.

Следва очевидният извод, че оптималното съдържание на силиций в организма (а въпросните колоиди възникват само при достатъчна концентрация на този елемент в кръвта) има пряко отношение към профилактиката и лечението на изключително широк кръг заболявания. Според редица авторитетни учени при недостиг на силиций в организма се влошава или напълно се прекратява усвояването на 75% от нужните на организма химични елементи. Освен това има множество данни, че силицият участва в метаболизма на жизненоважни минерали като калий, калций, фосфор, цинк, сяра, флуор и редица други. Установено е също така, че той играе важна роля в белтъчния, липидния и въглехидратния метаболизъм, както и в синтеза на важния белтък – колагена, който в значителна степен определя състоянието на кожата, косата, ноктите, сухожилията, ставите и т.н.

Огромният обем научна информация относно ролята и значението на силиция за човешкия организъм убедително потвърждава пророческите думи на големия руски учен Владимир Вернадский, изказани преди близо столетие: „Никой организъм не може да съществува без силиций”. Всъщност звучи невъзможно и нелогично при създаването на живата материя преди 3,5 милиарда години Творецът да не се „съобрази” с колосалното съдържание на силиция в заобикалящата среда и да не го „включи” в списъка на безусловно нужните за живота фактори. Както прави това с водата, кислорода, йоните в атмосферата, земния магнетизъм и т.н. Все неща, които са вечни дадености на планетата ни. Ако надникнем в историческите хроники, ще констатираме по безспорен начин, че у много народи инстинктивно са установени традиции, чрез които в организма се внася безценният елемент.

В  Русия от векове съществува практиката стените на кладенците да се облицоват с кремък, като особено се ценял черният, опало-халцедоновият. Под магическото действие на чудодейния минерал водата в кладенеца придобивала изворна бистрота, изключителен вкус и... целебни свойства. Редица изследвания показаха, че кремъчната вода подобрява кълняемостта и повишава добивите при редица селскостопански култури. Насърчителни резултати са получени и при използването й в животновъдството. Именно с уникалния органо-минерален състав на кремъка някои учени се опитват да обяснят забележителните лечебни качества на тази вода, свойствата на която са обект на многобройни изследвания през последните десетилетия.

Особен интерес безспорно представлява въздействието на кремъка върху т.нар. енерго-информационна структура на водата – едно вълнуващо и изпълнено с много научни спорове и фантастични очаквания направление, концентрирало напоследък вниманието на редица светила на науката. А може би има зрънце истина в приказките за т.нар. жива вода, способна да възвръща изгубените жизнени сили? Очевидно бактерицидните свойства на кремъка са били добре познати и в Стария континент. В Средновековието в Европа била широко разпространена практиката месото да се съхранява в помещения, облицовани с кремък. В мелниците били използвани кремъчни воденични камъни, а за предпазване на млякото от прокисване немските селяни поставяли в съда късчета от вълшебния минерал. В много народи кремъчната вода успешно се прилагала за лечение на рани и срещу вътрешни кръвоизливи.

От хилядолетия бамбукът е на особена почит в китайската и други азиатски кухни, където се е превърнал в символ на здраве, дълголетие и щастие. Изследванията показват, че той е една от храните с най-високо съдържание на силиций. Други богати на този елемент храни са гулията, репичките, маслините, касисът, обвивките на семената на зърнените култури (особено на овеса и ечемика), копривата и др.

Съдържанието на силиций в човешкия организъм е твърде ниско – едва 0,001%, като общото му количество в човешкото тяло е около 7 г. На пръв поглед то може да изглежда твърде малко, но нека не забравяме, че съдържанието на друг жизненоважен химичен елемент – желязото, е едва 4 г. Дневната потребност от силиций се оценява на 20-30 мг. При бременните жени и при децата тази потребност е по-висока. Съдържанието на силиций в организма драстично се намалява в присъствието на различни чревни паразити и гъбички, които го използват интензивно за своята популация.

Установен е удивителният факт, че организмът подхожда изключително пестеливо към разходването на драгоценния силиций. Той напуска човешкото тяло едва след като е бил използван цели осем пъти!

______

gpopov_bg@yahoo.com