Сексът - митове, легенди и заблуди

За модерния човек сексът е неизменен елемент от благополучието. Филмите и рекламите ни заливат със сексуални послания и изкушения.
Медийното пространство изобилства от съобщения за храни афродизиаци, стимулиращи медикаменти и всевъзможни трикове за увеличаване на сексуалната мощ.

На битово ниво не секват закачките на тема „Как да познаем кой колко е надарен”.
Немалка част от представителите на силния пол са склонни да фетишизират размерите на пениса, което често води до комплекси, депресии или необосновано самочувствие.

В същото време сексуалното въздържание се възприема като ексцентричност или откровена неспособност да се живее пълноценно.

Къде е истината и кои са заблудите на съвременния човек?
Health.bg потърси гледната точка на специалиста доц. Румен Бостанджиев.

Доц. Бостанджиев, кои фактори от живота имат значение за сексуалните способности?

Стилът на живот, който увеличава съдовия риск покачва не само вероятността от инсулт и инфаркт, но и от възникване на органична еректилна дисфункция. Този стил включва обездвиждването, преяждането, наднорменото тегло и излагането на хроничен или остър стрес.

Може ли сексуалната мощ да се стимулира с храни и напитки?

В различните култури съществуват вярвания, че огромен брой храни и билкови продукти могат да засилят сексуалното желание или сексуалните възможности. Научните доказателства, които подкрепят тези нагласи обаче, са значително по-малко.

Много хора вярват, че алкохолът засилва сексуалните способности. Така ли е наистина?

В умерена доза алкохолът има релаксиращ и съдоразширяващ ефект, който може да помогне за преодоляване на известни притеснения и така да засили сексуалното желание. По-високата доза алкохол може да забави изпразването при мъжа и да затрудни достигането до оргазъм при жената. При още по-голяма доза, обикновено се потиска ерекцията, а и поведението на човека става непредвидимо, което създава рискове за сексуално насилие или безотговорни сексуални контакти.

Има ли отношение тютюнопушенето към сексуалната сила?

Множество изследвания установяват директна връзка между тютюнопушенето и по-ранното настъпване на съдови изменения, които водят до загуба на ерекция. При ексцесивно пушене, никотинът може да предизвика и непосредствен спазъм на съдовете в члена, което да затрудни ерекцията.

Какви видове са модерните медикаменти, подпомагащи ерекцията при мъжете? Какви са опасностите и страничните ефекти от прилагането им? Има ли опасност от привикване?

Съществуват няколко типа медикаменти, които могат да се използват за възстановяване и подобряване на нарушената ерекция.
Най-популярни са PDE5 инхибиторите. Тези препарати дават възможност за постигане на максимална и трайна ерекция при наличие на еротична стимулация.
В групата на хранителните добавки има широк спектър от средства, които включват различни аминокиселини, витамини, микроелементи и билкови екстракти в централно стимулиращо и периферно действие. Общото тонизиращо действие на френския препарат "Сарженор" има отношение и към сексуалните способности. За подобряване на сексуалните възможности могат да се използват и средства, които намаляват тревожността, но подборът трябва да е много внимателен, тъй като някои от тях могат да потиснат сексуалните реакции.

Има ли хапчета за жени и каква е ролята им?

Съществуват някои хранителни добавки, които могат да засилят сексуалното желание и при жените. Доколкото женската сексуалност е значително по-зависима от психичните фактори, за момента медикаментите са от второстепенно значение.

Какъв е резултатът, ако се поеме хапче тип "виагра" и не последва полов акт?

Ако се приеме PDE5 инхибитор и не последва контакт, човек няма да усети никаква промяна.

Как действат тези хапчета при мъже, които нямат проблеми с ерекцията?

Въздействието на този тип препарати при хора без проблеми в ерекцията не води до никаква промяна в сравнение с обичайното им състояние.

Има ли препарати, които косвено подобряват половите възможности, без да влияят директно върху ерекцията?

Такъв препарат например е "Сарженор", който съдържа две незаменими аминокиселини. Когато говорим са „половите възможности” обикновено имаме пред вид ерекцията и сексуалното желание. Повечето от хранителните добавки, които подобряват ерекцията имат и стимулиращ ефект върху сексуалното желание.

Често се спекулира със значението на размера на мъжкия полов член за пълноценния сексуален живот. Какво се възприема като нормален размер на пениса в спокойно състояние и при ерекция?

Когато се коментира размерът на члена, от значение е единствено размерът в състояние на ерекция, тъй като той е константен. За пълноценен сексуален контакт е необходимо членът да е с размер, съпоставим с размера на влагалището, което е между 9 и 11 см. Проучванията показват, че независимо от съществуващите различия при представителите на различните етноси и раси, големината на мъжкото достойнство в ерекция варира приблизително в тези граници.

Има ли техники или препарати, чрез които членът може да бъде уголемен? Оправдано ли е такова усилие и кога?

Уголемяването на члена е основателно единствено когато размерът е изключително малък в резултат от съществуващо ендокринно заболяване /хипогонадизъм/. Това обаче е много рядко срещано състояние. В повечето случаи манията за уголемяване на члена е свързана с психологични проблеми и най-вече със стремеж да се компенсира ниската самооценка.
Няма никакви научни доказателства за ефективността на всевъзможните медикаменти, които се рекламират като средства за уголемяване на члена. Единствената реална възможност да се удължи членът е ако се прережат част от лигаментите, които свързват основата на пещеристите тела с тазовата кост. Тази интервенция обаче създава нестабилност на члена, без реално да повишава шансовете на мъжа да бъде „по-ефективен” в сексуално отношение.

Има ли значение обрязването при мъжа за сексуалния му живот и по какъв начин?

Не съществуват научни доказателства, че обрязването може съществено да промени сексуалната изява на мъжа. Въпреки това много хора са убедени, че обрязаните мъже могат по-добре да контролират настъпването на еякулацията и поради това могат да осъществяват по-продължителен сексуален контакт.

Има ли външни белези, по които може да се съди за „надареността” и сексуалната активност на даден индивид?

Не са установени корелации между размера на члена и размерите на други телесни части, в този смисъл подобни коментари са пикантна тема за подпийнала компания, но не и сериозно основание за размисъл.

Има ли последствия за организма при по-продължително полово въздържание, въпреки получаването на сексуална възбуда?

„Продължителното полово въздържание” може да бъде мотивирано от различни подбуди – религиозни, етични, липса на комуникативни умения, наличие на болести или инвалидност. Липсата на стабилна интимна връзка с друго човешко същество е преди всичко психично предизвикателство.
За повечето хора тази липса се преживява като състояние на самота, отчуждение и изолация. Отсъствието на значим интимен партньор често създава и чувство за несигурност, понижена самооценка и усещане за принадлежност към общността на връстниците. Важно е да осъзнаем, че сексуалността не е само функция на тялото ни, а съществен елемент от цялостната ни същност и битие. Затова преодоляването на пречките пред възможността на пълноценни интимни отношения е важна предпоставка както за телесното, така и психичното ни здраве.

Какво е отношението на модерната сексология към самозадоволяването в различните възрасти и при двата пола? Може ли да доведе до „изхабяване” на половите способности?

Идеята за „изхабяването” датира от времето когато на човека се е гледало като на „жива машина”. Зад подобни абсурдни твърдения, широко разпространени преди няколко десетилетия, стои прикрития негативизъм към сексуалността, която по всякакъв начин е трябвало да се подтиска.

Научните проучвания показват, че автоеротичният опит или самозадоволяването е присъщо за преобладаващата част както от момчетата, така и от момичетата.

Не съществуват никакви научни доказателства, които да подкрепят предположението, че самозадоволяването може да има някакви негативни последици. Точно обратното – установено е, че именно по време на самозадоволяването голяма част от мъжете се научават да контролират еякулацията си, а при жените тази практика допринася за по-доброто опознаване на еротичните реакции, което увеличава шансовете за пълноценни преживявания по време на контакт с партньор.
Самозадоволяването е присъщо не само за юношеската възраст, но и за нормалния интимен живот на човек във всяка друга възраст. Самозадоволяването се случва и в най-ранна детска възраст и това е нормална проява на детската сексуалност.
Единствената негативна възможност в тази връзка е свързана със страха от самозадоволяването, който някои необразовани родители все още втълпяват на своите деца.