Стоян Мавродиев: Здравната ни система има нужда от конкуренция

Реформата в здравеопазването поражда противоречиви мнения сред работещите в сектора, сред опозицията, дори сред управляващите. Health.bg търси различни гледни точки по темата от медицински специалисти, политици, икономисти. Поредният ни събеседник е икономическият експерт Стоян Мавродиев, ръководител на екипа, изготвил управленския проект на партия ГЕРБ.

Реформата в здравеопазването поражда противоречиви мнения сред работещите в сектора, сред опозицията, дори сред управляващите.
Health.bg търси различни гледни точки по темата от медицински специалисти, политици, икономисти.
Поредният ни събеседник е икономическият експерт Стоян Мавродиев, ръководител на екипа, изготвил управленския проект на партия ГЕРБ.


Г-н Мавродиев, от макроикономическа гледна точка адекватно ли е финансирането на здравеопазването? Достатъчен ли е делът от брутния вътрешен продукт, който се отделя за здравния сектор?
Според мен и не само според мен – според всички здравомислещи икономисти, когато се говори за проценти от брутния вътрешен продукт, трябва най-вече да се има предвид по какъв начин ще бъдат изразходвани тези средства.
При начина, по който е конструирана здравноосигурителната ни система, и при съществуващия монопол на Националната здравноосигурителна каса, аз не виждам оправдание за повишаване на процента от брутния вътрешен продукт. Още повече – при непрозрачното харчене на средствата.
Няма да има никакъв ефект, ако наливаме финансови ресурси в нереформирана и неработеща система, каквато е системата на българското здравеопазване.

Как според вас трябва да се промени моделът на българското здравеопазване?
Промяната на модела на първо място трябва да бъде в посока към демонополизация на Националната здравноосигурителна каса и въвеждане на конкуренция в сектора с множество здравни каси. Трябва да има втори стълб – за частно здравно осигуряване. Трябва да се извършат и множество други реформи. (Включили сме ги в управленската програма на ГЕРБ.)
Само тогава би имало смисъл да се коментират проценти и суми, които ще бъдат инвестирани в тази система, ако тя бъде реформирана.
Между другото, ако към сумата, която се отделя от държавния бюджет, прибавим парите от частния стълб, процентът за здравеопазване от брутния вътрешен продукт става около 9.5-10 на сто.

Как трябва да протече демонополизацията на здравната каса? Трябва ли частните фондове да бъдат поставени в изцяло конкурентни позиции по отношение на здравната каса, или да надграждат предлагания от нея пакет от услуги?
Имам предвид частни фондове, които да предлагат абсолютно същите услуги, същия пакет от дейности, каквито извършва НЗОК, без никаква разлика. Необходима е пълна и незабавна конкуренция в сектора. Когато това се случи, няма никаква пречка националната здравна каса да бъде даже приватизирана. Да се остави този сектор да функционира по абсолютно пазарен модел.
Необходима е работеща, конкурентна, демонополизирана система. Здравните услуги да бъдат предлагани от множество конкуриращи се здравни фондове, които да функционират като здравни каси.

Очаква се с демонополизацията на НЗОК на българския пазар да навлязат чужди здравни фондове, което вече поражда опасения сред българските участници в пазара на здравните услуги. Необходима ли е протекционистка политика в тази сфера?
Никога протекционизмът не е добра политика, особено когато засяга важни сектори на икономиката. Най-добрата политика е свободната конкуренция, която да даде възможност на съответните икономически субекти да се конкурират помежду си и да предложат по-добри, по-качествени услуги на по-добра цена. Стремежите на това правителство да създава нови и нови протекционистични мерки в различни сектори се отразяват много тежко върху цялостната икономическа среда, включително и в здравния сектор.

В болничната помощ също предстои реформа. Какъв би бил работещият модел за България?
На първо място, управляващите би трябвало най-накрая да представят здравната карта, за която от много време говорят, но нищо на практика не решават и не структурират. Да има здравна карта, на основата на която в контекста на една цялостна национална стратегия за здравеопазването да се определи колко и какви здравни заведения би следвало да съществуват в България. Ако направим съпоставка, в България има много по-голям брой болници на глава от населението в сравнение с много по-развити европейски държави, което очевидно означава оптимизация, както на броя на здравните заведения, така и на техния вид.
Престои да се извърши огромна и важна работа в контекста на подготовката на националната здравна карта, на националната стратегия, да се пристъпи към приватизация на болниците – нещо, което според мен е изключително важно за сектора.

Смятате ли, че до края на мандата на правителството може да се задвижи реформата в здравния сектор?
Не. Те не могат да задвижат никаква реформа. Не направиха нито административна реформа, нито данъчна, нито образователна. Нямаме основание да вярваме в думите, че ще направят каквато и да е реформа в малкия срок до края на мандата.
Както виждате, всички срокове, за които те говорят – както за здравната, така и за образователната реформа, са извън обхвата на техния мандат.
Говорят за действия, които трябва да се случат през 2009, 2010, 2011 г., включително демонополизацията на здравната каса. Тогава това правителство няма да е на власт.

За ГЕРБ здравеопазването ще бъде ли приоритет в предстоящата предизборната кампания, както и сред нея?
Аз не смятам, че трябва да има приоритетни или неприоритетни отрасли. По-скоро трябва едновременно да се извършват реформи във всички тези сфери – здравеопазването, данъчната система, администрацията...
Има много сериозна работа за вършене във всеки един сектор. За нас здравеопазването ще бъде един от множеството приоритети.





бутони за социални мрежи