Доц. Ханджиев: Лютеницата е абсолютна антиоксидантна бомба

Интересът към диетите често излиза от рамките на разумния подход към здравословното хранене. Превръщат се в мода, дори в мания. Публичното пространство е преситено от предложения за диетични режими, към които много хора посягат без оглед на индивидуалните потребности на организма си и на евентуалните рискове. Диетологът доц. Светослав Ханджиев коментира най-известните по света диети и дава съвети за това как да се възползваме от постиженията на диетологията, без да навредим на здравето си.

Интересът към диетите често излиза от рамките на разумния подход към здравословното хранене. Превръщат се в мода, дори в мания. Публичното пространство е преситено от предложения за диетични режими, към които много хора посягат без оглед на индивидуалните потребности на организма си и на евентуалните рискове.

Диетологът доц. Светослав Ханджиев коментира най-известните по света диети и дава съвети за това как да се възползваме от постиженията на диетологията, без да навредим на здравето си.
По думите му, популярната напоследък „балканска диета” всъщност е традиционното за нашия регион здравословно хранене.
Добре познатата лютеница е своеобразна „антиоксидантна бомба”, на която се полага достойно място сред антиейджинг продуктите.

Доц. Ханджиев е категоричен, че хранителният режим трябва да бъде индивидуален.



Доц. Ханджиев, обясним е интересът към диетите, но как човек да се ориентира в десетките предложения за хранителни режими?
През последните години публичното пространство буквално е заринато с предложения за диети и хранителни режими, чрез които се предлага на хората с наднормено тегло да се справят с проблема си. В повечето случаи тези диети не са създадени от профилирани специалисти и дори хора без медицинско образование си позволяват да стават „автори” в тази област.

Как можем да преценим дали даден специалист по храненето е наистина професионалист?
Той не бърза да предписва диета, преди да е извършил преглед на пациента, да е преценил неговите лабораторни показатели, хроничните му заболявания, както и актуалния му хранителен режим. Чак след комплексна оценка може да се назначи специфичен за всеки пациент хранителен режим. Но, бързам да подчертая – за да се намали теглото без вреда за здравето, не е важно само храненето. Често е необходимо да се променят и други аспекти от начина на живот – движение, употреба на алкохол, пушене, стрес.

Излиза, че с една диета може вместо да изпишем вежди, да извадим очи...
За съжаление е точно така! Защото няма универсален подход. Не може да прочетеш във вестника една диета и да започнеш да я следваш. Дори и специалистът се нуждае от доста време, за да прецени как да преодолее проблемът със затлъстяването при свой пациент. Един режим трябва да бъде свързан с особеностите на живота и храненето на всеки конкретен човек.

Нека се спрем на някои от най-популярните диети. Какво е мнението ви за хранителния режим „Окинава”?
Във всяка от утвърдените и създадени от специалисти диети има рационално зърно. Но е много важно да се отчитат и хранителните традиции, средата, в която човек е роден и израснал. Затова аз не бих препоръчал механично на един японец средиземноморското хранене, нито на грък или италианец хранителния режим на Окинава. Например, на японския остров не са типични плодовете. А как може един българин да не приема плодове? Вярно е, че на остров Окинава има много столетници, но нима в България в края на 18 век не бяхме на първо място в Европа по брой на столетниците?

Вече споменахте средиземноморската диета. Какви са нейните плюсове и минуси?
Основният плюс е, че хората, които я следват, живеят по-дълго и в по-добро здраве. Това е доказано при многобройни изследвания в южните части на Италия, в Гърция, Южна Франция, Северна Африка и т.н. и е свързано определено с начина на хранене. Французите ядат страшно много мазни сирена, но не страдат често от инфаркт и инсулт. Една от причините е умерената консумация на червени трапезни вина с храната – една до две чаши на обяд и на вечеря.

Напоследък хит в България е диетата на Пиер Дюкан.
Скоро бях в Париж и установих, че у нас се говори повече за тази диета, отколкото във Франция. Тази диета помага теглото не само да се намали, но и да се задържи резултатът за дълго време. Но не може да се прилага без консултация с лекар специалист. Защото тя залага на белтъчното хранене – месо, риба, млечни продукти. А има някои състояния, при които обилното количество протеини може да е опасно. Например при бъбречни заболявания може да се затрудни бъбречната функция. Освен това продължителното лишаване от въглехидрати и глюкоза също е погрешно. Без тях мозъчната дейност не може да бъде пълноценна.

Какво е мнението Ви за разделното хранене?
Често се шегувам, че ако това беше природно хранене, майките щяха да имат три гърди, за да кърмят децата отделно с белтъчини, мазнини и въглехидрати, а млякото съдържа и трите компонента. Освен това трудно могат да се намерят „чисти” продукти, които да съдържат само един вид от основните хранителни вещества. Понякога при млади жени, вманиачени в разделното хранене, спира менструалният цикъл. Аз лично имах такава пациентка. Доброто на тази, както и на други диети е, че човек по принцип започва да следи кога и с какво се храни и се дисциплинира.

Храненето според кръвните групи?
Това е малко несериозно. Никъде не е доказана такава връзка. Няма нито научни, нито клинични доказателства за такъв метод. Пък си представете в едно семейство, ако започне да се пазарува и да се готви различно според кръвната група на всеки член.

Отслабването по време на сън?
И тук има рационално зърно, например намаляването на мазнините. Но не може да се смята, че по време на сън ще изгорим калориите си. По-скоро недоспиването води до нарушаване на обмяната и до опасност от напълняване. Защото организмът, когато е под стрес, се стреми да трупа запаси. От друга страна и прекалено дългият сън също може да допринесе за напълняване.

Напоследък става популярна т.н. „балканска диета”. Какво представлява тя?
Тя не е нищо по-различно от традиционното здравословно хранене в нашия регион: кисело мляко и млечни продукти, разнообразни зеленчуци и плодове, пилешко, агнешко и по-рядко свинско месо. Например една лютеница, макар и консервирана храна, е абсолютна „антиоксидантна бомба”, защото в нея напълно са съхранени всички полезни вещества от доматите и чушките.


Петър Галев

Интервюто е публикувано в брой 28 на в. „Живот и здраве” от 3 септември.

бутони за социални мрежи