Ендокринни заболявания

Ендокринната система е  сложна мрежа за регулация на жизнените процеси и функции. Тази  мисия се осъществява чрез производство на химично активни вещества, наречени хормони.

Те се произвеждат от специфични органи, известни като жлези.

Жлезите, които отделят хормони директно в кръвта се наричат ендокринни или вътрешни. Жлезите, чиито секрет се изнася посредством канали върху телесната повърхност (потни жлези) или в кухи органи (задстомашна жлеза) се наричат екзокринни или външни.

Ендокринните жлези са разположени в различни части на тялото. Отделените от тях хормони се разпространяват до прицелни органи и тъкани, чийто клетки притежават съответни рецептори.

Рецепторите се свързват със сътветните хормони, като тази реакция води до активиране на различни клетъчни механизми, чиито резултат е промяна на определена клетъчна функция.

Някои от жлезите с вътрешна секреция като панкреасът (задстомашната жлеза) и половите жлези (тестиси и яйчници) притежават двойна функция.

Освен че произвеждат хормони, които секретират в кръвта, те произвеждат съответно ензими, участващи в процеса на храносмилане и специализирани клетки - сперматозоиди и яйцеклетки.

Основните жизнени процеси в човешкия организъм – обмяната на веществата, растежът, развитието, размножаването, поведението, се намират под контрола на нервната и ендокринната система чрез хормоните.

Когато жлезите образуват повече хормони от нужното, говорим за хиперфункция на жлезата.

Когато количеството е по-малко от нормалното – за хипофункция. Тези термини са основни понятия в медицината за обозначаване и характеризиране на заболяванията на жлезите с вътрешна секреция.

Функцията на ендокринните жлези се контролира от хипофизната жлеза, разположена в мозъка. Посредством нейните хормони се осъществява контрол върху дейността на другите.

Това се постига на принципа на съществуващата т.нар. обратна връзка между хипофизата и останалите жлези – щом падне нивото на съответния хормон на дадена жлеза, хипофизата отделя съответния стимулиращ нейн хормон за усилване на функцията й, обратно – с усилване на дейността на споменатата жлеза, хипофизата намалява паралелно своята.

Контролът на самата хипофиза като диригент в дейността на останалите жлези от страна на централната нервна система се осъществява от специфична област на мозъка наречена хипоталамус, който отделя за тази цел т.нар. освобождаващи фактори представляващи вид неврохормони.

Жлезите с вътрешна секреция са следните:щитовидна жлеза, околощитовидни жлези, надбъбречни жлези, панкреас, хипофиза, епифиза, тестис и яйчници.

Хипофиза
Намира се под междинния мозък от долната страна на главния мозък. Голяма е колкото грахово зърно. Има два основни дяла – преден и заден, и свързващ ги междинен. Хипофизата заема централно място в ендокринната система и регулацията й.

Предният дял произвежда шест важни хормона, а задният съдържа други два също с основно действие.

Щитовидна жлеза
Жлезата произвежда два хормона с почти еднакво действие, съдържащи в структурата си йод и участващи в обмяната на веществата, регулирането на телесната температура и растежа.

Надбъбречни жлези
Сърцевината произвежда два хормона – адреналин и норадреналин. Надбъбречните жлези приспособяват организма в състояние на тревога и напрежение.

Задстомашна жлеза 
Тя има вътрешна и външна секреция, като външната секреция се състои в отделянето на ензими участвуващи в храносмилането, а вътрешната секреция се изразява във производството на важните за въглехидратната обмяна хормони – инсулин и глюкагон. Жлезата се намира зад равнището на стомаха и дванадестопръстника на нивото на пъпа.

Епифиза
Произвежда хормона мелатонин, който участвува в пигментната обмяна на тялото.

Семенник (тестис)
Произвежда мъжките полови клетки - сперматозоиди. Освен това половите жлези синтезират и отделят половия хормон тестостерон, участвуващ в оформянето и настъпването на вторичните полови белези при мъжа.

Яйчник
Яйчниците произвеждат два вида хормони – естроген и прогестерон, които участват в узряването на жената за репродуктивни функции и оформянето на вторичните полови белези при същата.